Председателят бъбреше с контраадмирал Съмърс. Клайв Анскот, както и можеше да се очаква, разговаряше оживено с партньора си по голф Джим Нолс, който вече беше казал на Ема, че и двамата ще подкрепят председателя при гласуването. Ема отиде при Анди Добс и Дейвид Диксън, които ясно й бяха дали да разбере, че ще застанат на нейна страна.
Секретарят на компанията Филип Уебстър и финансовият директор Майкъл Карик разглеждаха архитектурните планове на предложения луксозен лайнер, които лежаха на заседателната маса заедно с нещо, което Ема не бе виждала досега — макет на „Бъкингам“. Трябваше да признае, че изглежда доста съблазнителен… а момчетата обичаха играчки.
— Гласуването ще бъде много оспорвано — тъкмо казваше Анди Добс на Ема, когато вратата на залата се отвори и на прага се появи десетият директор, Алекс Фишър.
Спря до вратата. Изглеждаше малко нервен, като нов ученик, който се чуди дали някое от другите момчета ще го заговори. Председателят незабавно тръгна към него да го посрещне. Ема гледаше как Рос се ръкува с майора — официално, а не като с уважаван колега. Станеше ли въпрос за Фишър, мненията на Ема и на Бюканан съвпадаха.
Щом големият часовник в ъгъла започна да отброява десет, разговорите незабавно престанаха и директорите заеха отредените им места около голямата маса. Подобно на дама без кавалер, Фишър остана прав, докато не остана само едно свободно място, сякаш събралите се играеха някаква детска игра. Накрая се настани на стола срещу Ема, но не погледна към нея.
— Добро утро — каза председателят, след като всички се настаниха. — Мога ли да открия заседанието, като поздравя майор Фишър с добре дошъл отново сред директорите?
Чу се само едно приглушено „добре дошъл“, но човекът, който се обади, не беше в борда предишния път, когато Фишър беше директор.
— Разбира се, това е второто участие на майора в борда, така че той е запознат с начина ни на работа и с лоялността, която се очаква от всеки член, когато представлява тази велика компания.
— Благодаря, господин председател — отвърна Фишър. — Бих искал да кажа колко съм радостен да се върна тук. Уверявам ви, че винаги ще правя онова, което смятам за най-изгодно за „Барингтън Шипинг“.
— Радвам се да го чуя — каза председателят. — Длъжен съм обаче да ви напомня, както правя с всеки нов член на борда, че е противозаконно един директор да купува или продава акции на компанията, без първо да информира стоковата борса, както и секретаря на компанията.
Дори Фишър да беше усетил назъбената стрела, насочена към него, тя явно не бе улучила целта си, защото той просто кимна и се усмихна, въпреки че мистър Уебстър прилежно внесе думите на председателя в протокола. Ема поне беше доволна, че всичко ще бъде записано.
След като протоколите от миналото заседание бяха прочетени и одобрени, председателят взе думата.
— Членовете на борда едва ли са пропуснали да забележат, че за днешното заседание остана само една точка от дневния ред. Както всички знаете, смятам, че е дошло време да вземем решение, което — и съм на мнение, че не преувеличавам — ще реши бъдещето на „Барингтън“ и може би на един-двама от нас, които служим в момента на компанията.
Веднага си пролича, че някои директори са изненадани от встъпителните думи на Бюканан — започнаха да си шепнат. Рос беше хвърлил ръчна граната насред заседателната маса с ясния намек, че смята да се оттегли от поста си, ако не спечели гласуването.
Проблемът на Ема бе, че не разполагаше с ръчна граната, която да хвърли в отговор. Не можеше да заплаши с оттегляне поради няколко причини, една от които бе, че никой член на семейството нямаше желание да заеме мястото й в борда. Себастиан вече беше изразил мнение, че при загуба на вота тя може да се оттегли от борда и двамата с Джайлс да продадат акциите си, което щеше да им донесе двойна изгода — много добри доходи и в същото време щяха да надхитрят Мартинес.
Ема погледна портрета на сър Уолтър Барингтън. Почти чу думите на дядо си: „Не прави нищо, за което някога можеш да съжаляваш, дете“.
— И тъй, призовавам да проведем откровена и открита дискусия — продължи Рос Бюканан. — Дискусия, на която се надявам, че всеки от директорите ще изрази мнението си без никакъв страх и предпочитания. — И след това метна втората си граната. — С оглед на това предлагам мисис Клифтън да открие дебата, тъй като освен че мнението й е противно на моето, не бива да забравяме, че тя представлява двайсет и два процента от акциите и че видният й прародител сър Джошуа Барингтън е човекът, който е основал тази компания преди повече от сто години.