— Какво имате предвид?
— Трябва ми някой, който вярва във вашата кауза и работи в „Харланд и Волф“.
— Сигурен съм, че вече знаете, че малцина католици могат да намерят работа в „Харланд и Волф“. Там не се допуска всеки. Боя се, че сте били напразно път дотук.
— Има неколцина католици, наистина внимателно проучени, които работят там в специализирани области като електрически системи, тръби и заваряване, но само когато ръководството не може да намери протестанти с необходимите умения.
— Добре сте информиран, мистър Лунсдорф. Но дори да намерим човек, който да поддържа каузата ни, какво очаквате от него?
— „Харланд и Волф“ току-що спечелиха поръчка от „Барингтън Шипинг“.
— За строежа на луксозен лайнер на име „Бъкингам“, да.
— Е, сега вие сте добре информираният — каза Карл.
— Едва ли — отвърна възпитаният глас. — Чертежът на бъдещия кораб беше публикуван на първите страници на местните вестници в деня след подписването на договора. Така че, мистър Лунсдорф, кажете ми нещо, което не зная.
— Работата по строежа ще започне следващия месец, като корабът трябва да бъде предаден на „Барингтън“ на петнайсети март шейсет и втора.
— И какво се надявате, че можем да направим ние? Да ускорим строежа или да го забавим?
— Да го спрете.
— Трудна задача, като се има предвид колко подозрителни очи ще следят работата.
— Трудна, но ще си струва.
— Защо? — обади се грубият глас.
— Да кажем просто, че представлявам конкурентна компания, която би искала да види „Барингтън Шипинг“ със сериозни финансови затруднения.
— И как ще си спечелим парите? — попита възпитаният глас.
— Според резултатите. Договорът изисква строежът на кораба да се извърши на осем етапа, като за всеки етап има определен срок. Първият етап трябва да бъде приет от двете страни най-късно до първи декември тази година. Предлагам ви по хиляда паунда за всеки ден от забавянето на строежа. Тоест ако той се забави за година, ще ви платим триста шейсет и пет хиляди паунда.
— Зная колко дни има в една година, мистър Лунсдорф. Ако приемем предложението ви, ще очакваме аванс в израз на „добра воля“.
— Колко? — остро попита Карл, който най-сетне започна да се чувства като равнопоставен събеседник.
Двамата мъже си зашепнаха.
— Мисля, че двайсет хиляди могат да ни убедят, че сте сериозни — каза възпитаният глас.
— Дайте ми банковата си сметка и ще ви прехвърля цялата сума утре сутринта.
— Ще поддържаме връзка — каза възпитаният глас. — Но не и преди да обмислим предложението ви по-внимателно.
— Но вие не знаете къде живея.
— На Итън Скуеър четирийсет и четири в Челси, мистър Лунсдорф. — Сега беше ред на Карл да замълчи. — И ако се съгласим да си сътрудничим, гледайте да не правите честата грешка да подценявате ирландците, както правят англичаните вече близо хиляда години.
— Как успяхте да изпуснете Лунсдорф?
— Изплъзна се на сержант Робъртс в „Хародс“.
— Понякога ми се иска и аз да го направя, когато пазарувам с жена си — каза секретарят на кабинета. — А Луис и Диего Мартинес? Те също ли се измъкнаха?
— Не, но се оказаха просто димни завеси, които да ни отвличат вниманието, докато се измъква Лунсдорф.
— Колко време го нямаше?
— Три дни. Върна се на Итън Скуеър в петък следобед.
— Едва ли е пътувал надалеч за това време. Ако си падах по залаганията, щях да заложа на Белфаст, като се има предвид, че през последния месец е прекарал няколко вечери в пиене на „Гинес“ в ирландската кръчма на Пикадили.
— А Белфаст е мястото, където строят „Бъкингам“. Но аз все още не мога да разгадая какво е намислил Мартинес — каза Скот-Хопкинс.
— И аз. Но мога да ви кажа, че неотдавна той депозира малко над два милиона паунда в клона на „Мидланд Банк“ в Сейнт Джеймс и незабавно започна да купува още акции на „Барингтън“. Скоро ще е в състояние да постави втори директор в борда.
— Може би планира да овладее компанията.
— За мисис Клифтън идеята Мартинес да управлява семейния бизнес ще е наистина унизителна.
— Но Мартинес може да изгуби цяло състояние, ако опита подобно нещо.
— Съмнявам се. Той несъмнено има план за непредвидени обстоятелства, но проклет да съм, ако имам представа какъв е той.
— Можем ли да направим нещо?
— Не много, освен да чакаме и да се надяваме, че някой от тях ще направи грешка. — Секретарят на кабинета допи питието си и добави: — В подобни моменти ми се иска да бях роден в Русия. Вече щях да съм шеф на КГБ и нямаше да ми се налага да си губя времето с играене по правилата.