Съгласиха се, че най-доброто време за свършването на работата е около три сутринта, когато повечето други пътници ще са заспали, пияни или прекалено уморени, за да им пука. В уречения час единият напусна групата, прескочи веригата с надпис САМО ЗА ЕКИПАЖА и безшумно се спусна по стълбите в трюма. Озова се сред големи дървени контейнери, но не му беше трудно да открие четирите, които му трябваха. В края на краищата върху тях се мъдреше щампата „Харланд и Волф“. С чук „кози крак“ той охлаби пироните от задната страна на контейнерите — общо 116 броя. След четирийсет минути се върна при другарите си и им съобщи, че всичко е готово. Без да кажат нито дума, двамата му колеги слязоха в трюма.
По-едрият, който приличаше на зарязал спорта боксьор тежка категория с подобните си на карфиол уши и счупения си нос, извади пироните от първия контейнер, откърти дъските и разкри електрически панел със стотици червени, зелени и сини жици. Панелът беше предназначен за мостика на „Бъкингам“ и чрез него капитанът щеше да е в състояние да поддържа връзка с всяка част на кораба, от машинното отделение до камбуза. Неколцина електроинженери се бяха трудили цели пет месеца, за да конструират това забележително устройство. На младия специализант от университета Белфаст с докторат по физика му бяха нужни само клещи и само двайсет и седем минути да го съсипе. Той отстъпи назад да се възхити на работата си, но само за момент, защото боксьорът върна дъските на мястото им. След като се увериха, че са сами, се заеха с втория контейнер.
Вътре имаше две бронзови перки, изковани с любов от екип майстори от Дърам. Изработката им бе отнела месец и половина и те с право се гордееха с крайния резултат. Специализантът отвори куфарчето си, извади бутилка азотна киселина, разви капачката и бавно изля съдържанието й върху перките. Когато по-късно сутринта отвореха контейнера, те щяха да са готови за вторични суровини, а не за инсталиране.
Третият контейнер съдържаше онова, което младият доктор очакваше с най-голямо нетърпение, и той не остана разочарован, когато якият му колега се справи с дъските. Навигационният компютър „Ролекс“ беше първият по рода си, фигурираше във всички рекламни материали на „Барингтън“ и обясняваше на потенциалните пътници защо трябва да предпочетат „Бъкингам“ пред всичко останало, когато става въпрос за безопасност. Нужни му бяха само дванайсет минути да превърне творението от уникат в ненужен боклук.
Последният контейнер съдържаше великолепно корабно кормило от дъб и месинг, изработено в Дорсет. Всеки капитан би се гордял да застане зад подобен шедьовър на мостика. Младият мъж се усмихна. Времето изтичаше и кормилото вече нямаше да послужи за нищо, така че той го остави в пълния му блясък.
След като колегата му постави и последната дъска на мястото й, двамата се върнаха на горната палуба. Ако някой беше проявил непредпазливостта да ги обезпокои през последния час, щеше да открие защо бившият боксьор навремето бе известен с прякора Унищожителя.
Щом се върнаха на палубата, колегата им слезе надолу по спиралното стълбище. Времето вече не беше на негова страна. С помощта на носна кърпичка и чука той внимателно закова обратно всички 116 пирона. Работеше върху последния контейнер, когато чу двете изсвирвания на корабната сирена.
Когато фериботът акостира на Дънегол Кий в Белфаст, тримата слязоха през интервали от петнайсет минути. Никой от тримата не знаеше имената на другите, но и тримата знаеха, че никога повече няма да се срещнат.
11
— Уверявам ви, майоре, че за нищо на света не бих и помислил да имам отношения с ИРА — каза дон Педро. — Те са просто мародери и убийци и колкото по-скоро ги затворят до един в Кръмлин Роуд, толкова по-добре за всички ни.
— Радвам се да го чуя — каза Фишър, — защото и при най-малкото съмнение, че имате вземане-даване с онези престъпници, щях незабавно да напусна.
— А това е последното, което бих искал от вас — възрази Мартинес. — Не забравяйте, че гледам на вас като на следващия председател на борда на „Барингтън“, при това може би в не толкова далечно бъдеще.
— Не мисля, че Бюканан ще се оттегли скоро.
— Би могъл, ако реши, че трябва да го направи.
— Защо да го прави, след като току-що се зае с най-голямата инвестиционна програма в историята на компанията?
— Или с най-големия й провал. Защото ако инвестицията се окаже неразумна, след като е заложил репутацията си, за да си осигури подкрепата на борда, няма кого другиго да винят, освен човека, който е предложил идеята. И ще се сетят, че семейство Барингтън са били против тази идея от самото начало.