— Възможно е. Но ситуацията може да се влоши много преди той да помисли за оставка.
— Колко повече от това може да се влоши? — каза Мартинес и побутна броя на „Дейли Телеграф“ на бюрото си.
Фишър погледна заглавието: „Полицията подозира ИРА в саботажа на ферибота от Хейшам“.
— Това забавя строежа на „Бъкингам“ с още половин година и не забравяйте, че всичко се случва по времето на Бюканан. Какво още трябва да стане, преди да започне да се замисля за положението си? Казвам ви, ако цената на акциите падне още, ще бъде изхвърлен, преди да му се даде възможност да се оттегли сам. Така че трябва сериозно да се замислите за заемането на мястото му. Може да не ви се отвори друга такава възможност.
— Дори Бюканан да си отиде, очевидният кандидат за мястото му е мисис Клифтън. Нейното семейство е основало фирмата, те все още държат двайсет и два процента от акциите и другите директори доста я харесват.
— Не се съмнявам, че е фаворитка, но фаворитите обикновено падат при първата пречка. Затова ви съветвам лоялно да подкрепяте сегашния председател, защото той може да се окаже с решаващия глас. — Мартинес се изправи. — Съжалявам, че трябва да ви напусна, но имам среща в банката за обсъждане точно на този въпрос. Звъннете ми довечера. Тогава ще имам интересни новини за вас.
— Добро утро, Кевин — каза Мартинес на шофьора си, след като се качи в „Ролс-Ройс“-а и се включиха в сутрешния трафик. — Момчетата ти свършиха чудесна работа на ферибота. Иска ми се да можех да видя физиономиите на онези при отварянето на контейнерите в „Харланд и Волф“. Какво следва по плана ви?
— Нищо, докато не платите стоте хиляди, които ни дължите.
— Нали точно затова отиваме в банката.
— Радвам се да го чуя — каза Рафърти. — Би било жалко да изгубите още един син толкова скоро след трагичната смърт на Бруно.
— Не ме заплашвай! — извика Мартинес.
— Не е заплаха — отвърна Рафърти, докато спираше на един светофар. — И само защото ви харесвам, ще ви позволя да изберете на кой от синовете ви да бъде позволено да оцелее.
Мартинес се облегна назад и не си отвори устата, докато колата не спря пред „Мидланд Банк“ в Сейнт Джеймс.
Всеки път, когато изкачваше стъпалата на банката, изпитваше чувството, че влиза в друг свят, който ясно му даваше да разбере, че мястото му не е в него. Тъкмо посегна към дръжката, когато вратата се отвори и на прага се появи млад мъж.
— Добро утро, мистър Мартинес. Мистър Ледбъри с нетърпение очаква да се види с вас. — И без да каже нито дума повече, поведе един от най-ценните клиенти на банката право към кабинета на директора.
— Добро утро, Мартинес — каза директорът, когато дон Педро влезе. — Времето е доста меко за сезона.
На Мартинес му бе нужно известно време да приеме, че когато един англичанин зареже обръщението „мистър“ и използва само фамилията ти, това е комплимент, защото те третират като равен. Но едва когато започнат да се обръщат към теб по име, можеш да се смяташ за техен приятел.
— Добро утро, Ледбъри — каза Мартинес. Все още не беше сигурен как точно да реагира на английската мания да се приказва за времето.
— Кафе?
— Не, благодаря. Имам друга среща в дванайсет.
— Разбирам. Както ни наредихте, продължихме да купуваме акции на „Барингтън“ веднага щом се появят на пазара. Както ви е известно, след като вече притежавате двайсет и два и половина процента от акциите на компанията, имате право да назначите още двама директори в борда, освен майор Фишър. Трябва обаче да посоча, че ако делът на акциите ви се увеличи на двайсет и пет процента, съгласно закона банката ще бъде задължена да съобщи на стоковата борса, че възнамерявате да купите цялата компания.
— Това е последното, което искам да правя — каза Мартинес. — Двайсет и два и половина процента са напълно достатъчни за целта ми.
— Отлично. В такъв случай са ми нужни само имената на двамата нови директори, които сте избрали да ви представляват в борда на „Барингтън“.
Мартинес извади от вътрешния си джоб плик и го подаде на директора. Ледбъри го отвори, извади формуляра и прочете имената. Макар че беше изненадан, не коментира, а само каза:
— Като ваш банкер трябва да добавя, че се надявам злощастните неуспехи, които сполетяха напоследък „Барингтън“, да не са проблем за вас в дългосрочен план.
— Никога не съм бил по-уверен в бъдещето на компанията.
— Радвам се да го чуя, защото купуването на такъв голям брой акции се отрази сериозно на капитала ви. Трябва да се надяваме, че цената няма да продължи да пада.