— Много мило от ваша страна, майоре — отвърна Ема, — но предпочитам да се подчиня на решението на председателя и да ви оставя вие да говорите пръв.
Фишър като че ли се смути, но бързо се окопити. Събра бележките си, стана, огледа събралите се около масата и заговори:
— Господин председател, членове на борда. За мен е огромна чест, че изобщо сте помислили да издигнете кандидатурата ми за председател на „Барингтън Шипинг“. Аз съм роден и израсъл в Бристол и през целия си живот съм знаел за историята, традициите и репутацията на тази велика компания, станала част от богатото морско наследство на Бристол. Сър Джошуа Барингтън е легендарна фигура, а сър Уолтър, когото имах честта да познавам — Ема се изненада, освен ако под „познаване“ Фишър нямаше предвид, че го е виждал на някаква училищна реч преди трийсетина години, — беше човекът, който направи компанията публична и изгради репутацията й на една от водещите корабни институции не само в тази страна, но и в цял свят. Уви, това вече не е така, отчасти поради сина на сър Уолтър, сър Хюго, който просто не беше годен за тази работа. И макар че сегашният ни председател направи много за възстановяването на доброто име на фирмата, последните събития, не по негова вина, доведоха до загуба на увереност у някои от акционерите ни. — Фишър отново огледа лицата около масата. — Днес, колеги, трябва да решите кой е най-способен да се справи с тази криза на доверие. Предвид обстоятелствата смятам, че трябва да спомена препоръките си, когато стане дума за водене на битки. Служих на страната като млад лейтенант в Тобрук, битка, описана от Монтгомъри като една от най-кървавите в историята. Имах късмет да остана жив и бях награден за заслугите си на бойното поле.
Джайлс се хвана за главата. С голямо удоволствие би разказал на борда какво всъщност се бе случило, когато врагът се появи на северноафриканския хоризонт, но знаеше, че това няма да помогне на каузата на сестра му.
— Следващата ми битка бе, когато се изправих срещу сър Джайлс Барингтън като кандидат на консерваторите на последните общи избори — каза Фишър, наблягайки на думата „консерваторите“, тъй като му се струваше малко вероятно някой от присъстващите, с изключение на Джайлс да е гласувал някога за лейбъристи. — Изгубих борбата за място в парламента от Бристолското пристанище само с няколко гласа, при това след три поредни преброявания.
Този път той се усмихна Джайлс. На Джайлс му се искаше да скочи и да изтрие усмивката от лицето му, но някак успя да се сдържи.
— Затова спокойно мога да заявя, че съм преживявал победи и поражения и ако позволите да цитирам Киплинг, съм се отнасял към тези мошеници по един и същи начин.
— А сега — продължи той, — позволете да засегна някои от проблемите, пред които е изправена нашата изтъкната компания понастоящем. И ще наблегна върху думата „понастоящем“. Само преди година взехме важно решение и ще си позволя да напомня на борда, че тогава напълно подкрепих предложението на председателя за построяването на „Бъкингам“. Последваха обаче поредица нещастия. Някои от тях бяха неочаквани, други можеха да се предвидят, но всички те ни принудиха да изостанем от графика. В резултат на това за първи път в историята на компанията се наложи да се обърнем към банките за заем, за да се справим в тези неспокойни времена.
— Ако бъда избран за председател, смятам незабавно да направя три промени. — Замълча за по-голям ефект. — Първо, ще поканя мисис Клифтън за свой заместник, така че в Сити ясно да се знае, че семейство Барингтън остава напълно отдадено на бъдещето на компанията, както е било в продължение на повече от век.
Неколцина от присъстващите нададоха одобрителни възгласи и Фишър се усмихна на Ема за втори път, откакто бе влязъл в борда. Джайлс неволно се възхити на безочливостта на този човек, защото знаеше, че Ема не би и помислила да му върне комплимента, тъй като смяташе, че именно Фишър е виновникът за сегашните беди, и определено не би се съгласила да му става заместник.
— Второ — продължи Фишър, — ще отлетя за Белфаст още утре сутринта, ще седна с председателя на „Харланд и Волф“ сър Фредерик Ребек и ще предоговоря условията, като посоча, че неговата компания непрекъснато отказва да поеме отговорност за спънките при строежа на „Бъкингам“. И трето, ще наема най-добрата охранителна фирма, която да охранява оборудването, пращано в Белфаст от името на „Барингтън“, така че никога повече да не се допуснат саботажи като онзи на ферибота. В същото време ще сключа нови застрахователни полици, които нямат клаузи с много ситен шрифт. И накрая искам да добавя, че ако ми бъде оказана честта да стана ваш председател, ще започна да работя още от днес и няма да спра, докато „Бъкингам“ не бъде пуснат на вода и не започне да носи печалби срещу инвестицията ни в него.