— Само не казвай, че онова ефирно създание с шортите край басейна си пада по девственица като теб! — подигравателно го изгледах аз. После понечих да отместя с крак стола между двамата и да му забия един в мутрата. Спря ме късото дуло на един 38-калибров револвер, което се появи в ръката му. Макс беше прав, като каза, че носи патлака си така, че винаги да му е подръка. Само на кино бях виждал някой да измъква револвер с такава бързина.
— Доминик! — обади се Горман със спокоен глас.
Не помръдвах. Във воднистосините очи на Паркър се появи малко отнесеният израз на човек, който се готви да дръпне спусъка. Гадна ситуация. Дулото на патлака изглеждаше широко като Бруклинския тунел и два пъти по-солидно от него. Виждах как тънкият пръст обира луфта на спусъка.
— Доминик? — този път гласът на Горман прозвуча много по-различно, а тежкият му юмрук се стовари върху масата.
Дулото се наведе надолу и Паркър премигна. Гледаше ме така, сякаш не разбираше какво се е случило. Тръпки ме полазиха от този отсъстващ бледосин поглед. Тоя тип наистина е шантав. Подобно отсъстващо изражение съм наблюдавал у куп психопати, затворени в лудницата към щатския пандиз. Който го е виждал веднъж, никога не може да го сбърка. Изражение на маниак-убиец.
— Не се вълнувай, Доминик! — обади се отново Горман с пискливия си режещ гласец. Не беше се помръднал, не беше сменил обръщението си. Разбрах, че това е начинът, по който контролира тая истерична девственица насреща ми.
Паркър се изправи, погледа с недоумение револвера в ръката си, после бавно напусна стаята.
Извадих кърпичката си и я опрях до разгорещеното си чело. Бях се изпотил. Не много, но все пак се бях изпотил…
— Трябва да внимавате с приятеля си — рекох. — Някой ден ще го изнесат привързан към носилка.
— Сам сте си виновен, мистър Джаксън — рече Горман със студени очи. — Ако се отнасяте с него както трябва, проблеми няма. За съжаление вие сте от драките… Още кафе?
— Мисля да ударя един скоч — ухилих му се аз. — Не си мислете, че ще успеете да ме заблудите — тоя тип се готвеше да натисне спусъка! Затова ще е най-добре да му вземете пистолета. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Иначе ще стане беля.
Горман мълчаливо ме наблюдаваше как пълня чашата. Лицето беше безизразно.
— Не трябва да го приемате сериозно, мистър Джаксън. Просто е доста привързан към госпожица Ръкс. На ваше място не бих споменавал името й пред него.
— А тя какво мисли за него?
— Не виждам вие какво общо имате с това.
Отпих една глътка и се върнах на масата.
— Може би сте прав.
Точно в девет Паркър докара колата пред входа. Изглеждаше спокоен и сдържан, сякаш нищо не беше се случило.
Горман се спусна по стъпалата да ни изпрати.
— Успех, мистър Джаксън — рече той. — Последните инструкции ще получите от Паркър. Аз ще ви приготвя парите.
Зяпах нагоре към тъмните прозорци с надеждата да зърна лицето й и почти не го слушах. Нямаше я.
— След два часа сме тук — рече Паркър. Гласът му издайнически потрепна и изложи на показ огромното му напрежение. — Знаеш какво да правиш, ако ни няма.
— Ще се върнете — успокои го Горман. Неговите нерви очевидно бяха в по-добра форма. — Мистър Джаксън няма да допусне грешка.
Искрено се надявах да е така. Колата потегли, а аз се надвесих от прозореца и огледах къщата за последен път. Пак не я видях.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Седяхме в колата близо до четириметровата ограда, опасваща задната част на имението. Тук, в планината, беше тихо, студено и тъмно. Не виждахме нито стената, нито колата, нито един друг. Сякаш висяхме в черна празнота.
— Е, знаеш какво да правиш — меко рече Пар-кър. — Не бързай. Свирни, когато се връщаш. Ще запаля фенерчето, за да намериш въжето.
Дишах тихо в мрака. Дори в този момент не бях решил какво да правя. Не исках да влизам там. Знаех, че прескоча ли стената, ще трябва да внимавам във всяка стъпка. Малка грешка, и дълго ще се разхождам между стените на затвора. Редфърн ще направи салто, ако може да ме натика там. Нали отдавна чака да пристъпя чертата!
Паркър включи мъждивата светлина на таблото. Виждах само ръцете му. Главата и раменете се очертаваха като неясни сенки.
— Ето ти комбинацията на сейфа — рече. — Лесно се запомня, но въпреки това съм ти я записал. Пълно завъртане надясно, половин обратно: после още веднъж пълно завъртане надясно и половин оборот напред. Между всяко завъртане трябва да правиш пауза, за да се наместят зъбците. Не бързай. Единственият начин да отвориш сейфа е да бъдеш търпелив.
Подаде ми листчето.
— А мангизите? — попитах.