Озовал се най-сетне във вътрешността на къщата, изведнъж се почувствах хладен и спокоен като купичка е лед. Най-сетне между мен и онова ужасно псе имаше някаква преграда. Тежък товар се смъкна от плещите ми.
Знаех точно накъде трябва да вървя. Пред мен, макар и да не ги виждах, имаше пет стъпала, конто водеха към дълъг коридор. В другия му край имаше още стъпала, веднага вдясно от тях се намираше кабинетът на Брет.
Стоях неподвижно и се ослушвах. Ърни Кансерес показваше разностранността на таланта си — вече беше преминал на кларинет и изпълняваше сложно соло. Всички евентуални шумове от моя страна несъмнено щяха да бъдат погълнати от него Включих фенерчето, събрах си нещата и се насочих по маршрута си с максимална бързина. В близост до вторите стъпала мъждукаше светлина Прекосих ги на един дъх, свърнах вдясно и се оказах в малък хол с остъклени откъм градината стени Срещу мен тъмнееше вратата, която водеше към кабинета на Брет. Вдясно се белееше стълбището за горния етаж.
Точно оттам се разнесе кикотът, който ме накара да подскоча само около петдесет сантиметра във въздуха.
— Недей, моля те! — извика млад женски глас — Ох! Грубиян такъв…
Персоналът се забавлява, рекох си, после вдигнах ръка да избърша изпотеното си чело. Момичето изписка отново, разнесоха се забързани стъпки. Нов писък, затръшване на врата.
Изчаках още малко, но всичко беше спокойно. Край на писъците. Май е време Брет да се прибира, рекох си. Иначе прислугата му съвсем ще се разхайти. Нямаше време за повече колебания. Хванах дръжката на вратата и внимателно я, натиснах. Мушнах глава в пролуката. Никой не извика за помощ, просто защото помещението беше празно. Влязох и затворих след себе си. Последвах лъча на фенерчето си и той скоро ме отведе до сейфа. Беше точно там, където бе отбелязан на архитектурния план, на мястото-си беше и жицата. Ако не знаех, че е там, едва ли бих я забелязал. Майсторска работа.
— Срязах я с мисълта, че всеки момент в къщата ще задрънчат хиляди звънци. Нищо подобно не стана. Или проучването на Паркър е било действително професионално, или алармената инсталация просто е останала изключена. Това не ме интересуваше в момента.
Извадих от джоба си листчето, припомних си комбинацията и се залових с металното кръгче. Държах го в лъча на фенерчето и действах изключително внимателно. Пълно завъртане надясно, две секунди изчакване. Половин оборот обратно, ново изчакване. После половин оборот отново надясно. Точно според инструкциите на Паркър. Обвих с пръсти топката и леко я дръпнах. Не очаквах да се случи каквото и да било, но то се случи. Сейфът се отвори.
Подсвирнах през зъби и насочих фенерчето към вътрешността на стоманения сандък. На втората лавица, съвсем в ъгъла, лежеше малка златна кутийка, най-много десетина квадратни сантиментра Изглеждаше чудесно — съвсем модерна изработка. Взех я и я претеглих на длан. За размерите си беше доста тежка. Нямаше копче или ключалка за отваряне. Поиграх си с нея в продължение на няколко секунди, после я пуснах в джоба си. Нямах време за губене. Ще я разгледам по-подробно, като напусна къщата.
Извадих кожения калъф с кинжала. До този момент бях прекалено зает с пазачи и кучета, за да му обърна някакво внимание. Но когато се озова в ръката ми, включиха и реотаните за загряване.
Единственият неподлежащ на съмнение факт в цялата история на Горман беше именно този кинжал. Бях убеден, че момичето не го е взело от касата на Брет, нито пък пудриерата вътре е нейна. Бях убеден в това толкова силно, колкото и във факта, че Паркър е побъркан. Вече бях видял оръжието, изглеждаше съвсем истинско. Не познавам антиките, но злато съм виждал достатъчно. Кинжалът беше от чисто злато и само това бе достатъчно, за да зная, че е наистина скъпа вещ. Но защо Горман ме кара да сложа една толкова ценна антика в касата на Брет? Бях сигурен, че тази антика не е притежание на Брет. Защо? Подобна вещ може да бъде проследена сравнително лесно. Защо ме кара да открадна от касата златната пудриера, а на нейно място да оставя друга, не по-малко ценна вещ? Характерът й е такъв, че полицията би стигнала до Горман без особен труд. Нещо де се връзваше, нещо не беше наред.