— Каква работа? — най-сетне попитах аз.
— Тънка, мистър Джаксън — рече онзи. — Съвсем подходяща за вас.
Предъвквах това в продължение на няколко секунди. Е, добре, той знае какво купува. После може да обвинява само себе си.
— Защо избрахте мен?
Дебелият палец погали мустачето.
— Работата го изисква.
— Хайде, почвайте — рекох. — И без това съм обявил разпродажба.
Горман изпусна лека въздишка на облекчение. Вероятно е допускал, че може да има известни трудности. Би трябвало да знае, че не бих се опънал кой знае колко на тип с такъв камък на пръста.
— Нека ви предам нещата така, както ги научих днес, а после ще ви кажа какво искам от вас — рече той и ме обля с нов облак въглероден двуокис. След това добави: — Аз съм театрален агент.
Че какво друго можеше да е тип с шапка като неговата и кожена яка в тая жега?
— Грижа се за интересите на няколко звезди с международна известност, занимавам се и с по-малко популярни актьори. Сред последните е една млада жена на име Вида Ръкс Специалността й са забавните програми, по-точно стриптийзът. Много е добра, в противен случай не бих се занимавал с нея. Това, което прави, е изкуство в най-висша форма. — Очите му над брилянта изпитателно ме огледаха, а аз се направих, че вярвам на всяка дума. Едва ли успях да го убедя. — Снощи госпожица Ръкс изнесе програма пред тесен кръг бизнесмени, поканени от човек на име Линдзи Брет. — Черните очички отново се насочиха от брилянта върху лицето ми: — Може би сте чували това име?
Кимнах. Част от бизнеса ми беше да знам по нещичко за всеки гражданин на Сан Луис Бийч, чиито доходи надхвърлят петте цифри. Брет притежаваше голямо имение на няколко мили от града, в самия край на „Оушън Райз“ — булеварда на милионерите. Просторна и чиста пътна артерия, която се извива край брега, а от двете й страни се издигат палми и тропически храсти, отрупани с ярки цветове. Свършва в подножието на хълмове, край които е застроен градът. Къщите там са сред прекрасни имения, защитени от петметрови огради. За да живееш на този булевард, трябва да имаш пари, много пари. Брет беше от тези, които ги имаха в изобилие Притежаваше яхта, три коли, петима градинари и неутолима жажда за млади блондинки. Когато не беше зает с приеми, да се напива и да чука блондинки, правеше купища мангизи от двете си петролни компании и веригата магазини, простираща се от Сан Франциско до Ню Йорк.
— След като госпожица Ръкс изпълнила своя номер, Брет я поканил да остане на вечерята — продължи Горман. — По-късно същата вечер той показал на нея и останалите гости част от скъпата си антична колекция. Една от последните му придобивки бил особено прецизно изработеният кинжал „Челини“. Отворил сменния си сейф да го покаже на гостите, а госпожица Ръкс несъзнателно запомнила комбинацията, просто защото седяла непосредствено до сейфа. Тя притежава, бих казал, феноменална зрителна памет. Кинжалът й направил дълбоко впечатление — по-късно сподели с мен, че никога в живота си не е виждала по-прекрасна вещ.
Всичко това бяха пълни глупости, поне що се отнасяше до мен. Имах нужда от едно питие, спеше ми се. Но дебелакът тъй и тъй вече беше тук, нека поне видим какво може да излезе от приказките му. Мислите ми отново се върнаха към едрия блестящ минерал.
— По-късно, след приключване на увеселенията, Брет съпроводил госпожица Ръкс до определената за нея стая. Това било предварително включено в ангажимента й, тъй като се очаквало, че приемът ще продължи до зори. Останал насаме с нея, той станал агресивен, но тя го отблъснала.
— Защо? — раздразнено попитах аз. — Когато една дама е наета да забавлява баровци от подобен калибър, това си е част от програмата!
Той продължи, без да обръща внимание на забележката ми:
— Брет се ядосал и се стигнало до борба. Кой знае как щяло да приключи всичко, ако двама от гостите не дошли да проверят какъв е този шум. Брет бил бесен и засипвал госпожица Ръкс със заплахи. Казал й, че ще си оправят сметките, задето го била изложила пред приятелите му. Бил в отвратително състояние и тя се изплашила. Нямало никакво съмнение, че ще изпълни заканите си…
Размърдах се в стола си. Хич не ми пукаше, дори да й беше пребил. Никога не съм изпитвал симпатия към кучките, които си смъкват дрехите пред разни ококорени пияници.
— Когато най-сетне успяла да заспи, сънувала странен сън — продължи Горман, после изведнъж замълча, измъкна солидна златна табакера от джоба си и я плъзна по бюрото. — Виждам, че ви се пуши, мистър Джаксън.
Благодарих с кимване на глава и признах пред себе си, че съм съвсем прозрачен за дебелия си събеседник. Ако в този момент действително мечтаех за нещо повече от едно питие, то беше цигарата.