Гумите удариха паважа. Друсането намаля.
Линейката наби спирачка.
Преди Сам да успее да се изправи, задните врати се отвориха рязко. Отвън стояха двама мъже с насочени автомати.
Ех, добре беше да имаш план за непредвидени случаи, както и контакти с местния полицай, който да задейства този план.
Осгууд се освободи от ремъците. Надигна се на лакти.
Сам погледна напред. Помощник-шофьорът беше насочил пистолет към шофьора.
Парамедикът от другата страна на Осгууд се прицели в Сам и подаде бутилка вода на Осгууд, както и противоотрова.
Сам бавно седна на седалката, пусна оръжието си и вдигна ръце.
— Много мъдро, господин Малъри. — Осгууд глътна хапчето. Той позволи на парамедика да му подаде ръка, за да излезе. Изтупа сакото си, кимна на Сам и тръгна към очакващата го черна кола. Точно преди хората му да затворят вратата зад него, той чу звук от стрелба.
Надяваше се, че някой от тях е ликвидирал шофьора или Сам.
Но всъщност му беше все тая.
Когато Девлин се върна в къщата, видя Медоу.
Сълзите й бяха пресъхнали. Тя държеше телефона така, сякаш е ръчна граната. Беше бледа, но напълно спокойна. Хвърли поглед към Девлин, поглед, който отчете присъствието му и го забрави на мига. Тя влезе в библиотеката.
Девлин я последва.
Грейс стоеше до прозореца и гледаше навън.
Брадли Бенджамин продължаваше да седи във фотьойла и да се взира в пространството. Току-що се бе показал като пълен глупак, предаван години наред… от своя стар приятел.
Медоу се поклащаше напред-назад, но погледът й беше закован върху Брадли Бенджамин.
— Говорих с баща ми. Майка ми пак е в Онкологичния институт „Хътчисън“ в Сиатъл.
Девлин я прихвана през кръста, поддържайки я.
Тя не забеляза. Цялото й внимание беше върху Брадли.
— Нуждае се от трансплантация на костен мозък. Мен вече ме изследваха. Не съм подходяща. Но вие може да сте.
Брадли Бенджамин стана. Огледа се.
— Аз? Защо да съм подходящ?
— Защото сте й баща. — Тонът й беше равен, напълно сериозен.
— Не съм й баща. — Избелелите му очи искряха. — В случай, че не сте чували историята…
— Чух истинската история. — Медоу се потупа по гърдите. — Знам истината. Когато бях на осем и баба ми се разболя, ми разказа всичко.
— Напълно в стила на Изабел. Да занимава едно осемгодишно хлапе с авантюрите си, като че ли са нещо, с което да се гордее. — Гласът на Брадли потрепери от презрение.
— Не ми е разказвала за авантюрите си. Разказа ми за вас. — Очевидно думите на Изабел не бяха особено ласкателни. — Каза ми, че ви е обичала, но сте направили животът й непоносим с правилата и поведението си.
— Поведението й беше неуместно — каза Брадли, сякаш това беше престъпление.
— Било е естествено. Когато е родила мама, вие с безкрайните си изисквания сте влошили нещата още повече — очаквало се е тя да се откаже от изкуството си и да стане идеалната съпруга и майка според вашите критерии. — Презрението на Медоу беше толкова силно, колкото това на Брадли. — И когато сте отишли при нея и сте я обвинили в изневяра, тя не можела да повярва, че сте в състояние да си помислите подобно нещо.
— Авантюрите й нямаха чет. — Челюстите на Брадли бяха стиснати и устните му едва мърдаха.
— След като сте се развел с нея! — Медоу си пое въздух и с цялата убеденост, на която беше способна, каза: — Била ви е вярна. Вие сте моят дядо. Моят биологичен дядо. Майка ми е ваша дъщеря.
— Уау — прошепна Девлин. Никога не си бе представял подобно нещо.
Медоу се завъртя. Погледна го в очите.
— Истина е.
— Не съм се съмнявал и за минута, любов моя. — Как би могъл? Доказателството стоеше пред очите му.
Медоу представляваше комбинация от баба си и дядо си, майка си и баща си, но носеше и нещо свое, нещо неповторимо.
Брадли трепереше като лист под вятъра.
— Това са пълни глупости. Изабел ми каза, че е спала с онзи художник.
— Не. — Медоу се приближи до дивана. Наведе се и измъкна иззад възглавниците сребърен ключ, онзи, който бе пъхнала там, и с който се отваряше вратата към Тайната градина. Вдигна го и го показа на Брадли в разтворената си длан. — Разчистили сте градината заради нея. Обичали сте я. Имали сте дете от нея. Мислела е, че й вярвате. А после сте я обвинили, че спи с Бьорн Кели. Съгласила се е, защото не е искала да живее с мъж, който толкова малко я познава и цени.