— Виж. Вчера празнувах като твоя съпруга. Снощи бях ударена така, че изгубих съзнание. Днес се оказва, че съм бременна, че майка ми е излязла от ремисия, казвам на дядо ми истината — и разбиват сърцето ми. Нека прекратим всичко това веднага, става ли?
— Не. — Тя се изплъзваше, дори докато я държеше. — Не мога да ти позволя да ме оставиш.
Тя го изгледа отгоре и произнесе бавно и отчетливо:
— А сега ме чуй. Няма да се омъжа за теб.
Тридесет и шест
Девлин я пусна.
— Преди да си тръгнеш не искаш ли да разбереш как те познах?
Толкова й се искаше да се махне. Но не можеше. Хитрецът беше казал точно каквото трябва, за да я задържи тук.
— Винаги ли си знаел коя съм?
— От първия миг, в който отвори очи.
Сърцето й издумка в гърдите. Очите. Беше я познал по очите.
— Кажи ми тогава.
— Трябва да ти покажа. — Той тръгна към нея и продължи към вратата.
Тя отстъпи. Не искаше изобщо да се докосват. Но колкото и да си го повтаряше, знаеше, че това е гласът на разсъдъка и здравия й разум. Тялото й мислеше другояче.
Не я погледна, нито даде да се разбере, че вижда предпазливостта й, макар тя да не се съмняваше, че е забелязал. Той забелязваше всичко, което можеше да му помогне да спечели — на всяка цена. За Девлин победата беше на всяка цена.
Но той мина покрай нея и продължи нататък по коридора, без да се обръща назад да види дали го следва.
Отначало тя не помръдна. Може да беше глупаво, но подозираше някакъв номер.
— Открих доказателството в таванската стая — извика той назад.
Това я накара да тръгне, въпреки че спазваше безопасна дистанция.
— Каква таванска стая?
— Допускаш ли, че огромна къща като тази няма да има поне една таванска стая? — Той натисна горното копче за асансьора. Вратите се отвориха изведнъж.
Тя спря на няколко крачки оттам.
— По стъпалата ли предпочиташ да вървиш? — попита той и трябва да му се признае, че не се подиграваше.
Тя си помисли, преди да отговори. Не искаше да влиза в малкото, тясно пространство с него. Не искаше да изпитва притеснението да стоят рамо до рамо, без да говорят, преструвайки се на непознати, докато той изсмуква целия кислород. Или по-лошото, да й говори за нещо незначително, докато тя си спомня случаите, толкова многобройни през последните седмици, когато се възползваше от момента, че са насаме в асансьора, за да я целува неудържимо.
— И с асансьора става. — Тя пристъпи вътре.
Става. Хладна дума показваща безразличие — престорено безразличие, но той схвана посланието. Не му хареса — юмруците му се свиха — но продължи да говори с нисък и овладян глас.
— Когато тази къща била нова, прислугата живеела в малки стаички под стрехите, а едно голямо таванско помещение се използвало като склад. Още е така.
Тя беше видяла капандурите, стърчащи от покрива, но…
— Тук няма никакъв вход.
Той я погледна.
— Проверявала си.
— Разбира се, че проверих. Дори питах слугите. Казаха, че няма; те би трябвало да знаят.
— Не и този път.
Вратите на асансьора се отвориха на третия етаж и той я поведе по коридора към сляпата външна стена, облицована с тъмно дърво. Наведе се надолу, бръкна в нещо, наподобяващо отдушник, и напипа едно лостче.
Натисна го от едната страна и един почти двуметров участък от стената се отвори, разкривайки мъждиво осветен, задушен проход и стръмни, тесни стъпала отляво. Той натисна ключа за осветлението и направи знак с ръка.
— Първо ти.
Стъпалата бяха покрити с износен килим и завършваха в открито пространство — коридор отгоре, или може би таванската стая, за която беше споменал. Проходът миришеше на старо, на застоял въздух. Мястото не й хареса. Излъчваше… нещастие.
— Искаш ли аз да вляза първи?
Не даваше пет пари, че гласът му звучи сардонично, сякаш смята, че нерешителността й няма нищо общо с потискащата атмосфера на това място, а по-скоро със самия него.
— Моля.
— Само че внимавай. Няма парапет. — Той тръгна напред, привеждайки глава, за да не се блъсне в ниския таван.
Тя го последва. Стените от двете страни на стълбището бяха на не повече от шейсет сантиметра една от друга и тя опря ръце в тях, за да пази равновесие.
Едно стъпало изскърца.
— Ще наредя да го сменят — каза Девлин. — Стъпвай внимателно.