Кракът на Девлин успя да го издържи достатъчно дълго, за да остане до Медоу, докато жрицата откачалка (както я бе нарекла майка му) припяваше благословиите си и размахваше един кристал над главите на щастливата брачна двойка. За щастие, болката му помогна да изглежда сериозен, когато погледна към Грейс, безупречна в изисканата си рокля, с кацнала на главата шапка без периферия и потънали в горската пръст високи токчета на „Прада“.
И към Четири, също толкова безупречен според собствената си представа за неофициално облекло за пролетна сватба — в блейзер на „Долче и Габана“ от козя кожа и раирани поплинени панталони.
А също и към Брадли Бенджамин, облечен като истински джентълмен от Юга, разкъсван между възмущението си към другите гости — предимно артисти и западнали местни, и притеснението и обичта към една дъщеря, с която току-що се бе запознал, и от която отчаяно искаше да бъде приет.
Но костният му мозък бе съвпаднал идеално с този на Шарън по всичките шест маркера, и готовността му — не, нетърпението му — да го дари за Шарън и да й помогне да се излекува, бе създало началото на оздравителната връзка между баща и дъщеря.
На сватбата във Вашингтон бе дошла без покана една интересна двойка — висок, широкоплещест мъж с вид на италианец, хванал под ръка висока, блестяща блондинка. Девлин ги позна веднага: брат му Роберто Бартолини и съпругата му Бренди. Това бе интересна среща, и би могла да бъде доста неловка, ако не бяха сърдечността на Медоу и италианският ентусиазъм на Роберто.
Оттогава бяха започнали да се чуват по телефона от време навреме и да си гостуват, и идеята да има братя, вече не изглеждаше толкова ужасна на Девлин.
След тази първа сватба Девлин и Медоу заживяха във Вашингтон. Медоу се грижеше за художническата колония, докато бременността й напредваше. Докато пътуваше между двата бряга, Девлин беше опознал всичките й приятели, особено руснаците, които отглеждаха лозя отвъд пътя.
Шарън получи костен мозък от баща си — и едва не умря. Девлин още го побиваха тръпки, като си спомнеше изражението на Медоу в деня, когато разбра, че Шарън е излязла от болницата, за да изживее вкъщи последните си дни.
Тя бе оцеляла, но в един момент всичко бе висяло на косъм. Девлин не знаеше кое бе допринесло за добрия изход — дали раждането на Уилоу, или решимостта на Шарън да надживее Грейс.
Няколко месеца, след като Уилоу се роди, той и Медоу отпразнуваха сватбата си и кръщенето на дъщеря си в имението „Тайната градина“ — в тайната градина до водопада. И това беше, както бе обявила доволно майка му, една истинска сватба с ръкоположен методистки свещеник, Медоу — натъкмена в официална сватбена рокля, Девлин в смокинг, и гости, включително Шарън и Ривър, макар и неудобно, но подходящо за случая пременени в рокли и костюми.
Еди не беше успял да се върне от Европа навреме за първата сватба във Вашингтон, но този път дойде и наистина се представи като блестяща шаферка.
Първите две сватби бяха за техните родители.
Тази сватба по залез на плажа в Майорка беше за тях двамата.
Когато Девлин и Медоу казаха клетвите си и се обърнаха към усмихнатата тълпа, той знаеше, че наистина е дал сърцето и душата си на Медоу да ги пази.
А тя знаеше, че той ще бди над нейното сърце и душа със същата грижа.
Тя обходи с поглед семейството и приятелите си.
Майка й най-после бе здрава. Баща й, доволен от дъщеря си, но и възторжен от шанса да посети най-прочутите центрове по стъклодувство в Европа. Грейс, с омачкан тоалет, разрошена, но влюбена във внучката си. Уилоу, нахлупила бабината шапка на главата си, която чешеше венци със слънчевите й очила „Кристиан Диор“. Четири, който не можеше да си намери място, тъй като бе отказал цигарите. И Брадли Бенджамин, който — Господ здраве да му дава — се бе опитал да изглежда небрежно, но не бе постигнал нищо друго, освен старчески моден абсурд с риза на цветя, къси панталони и сандали върху къси чорапи.
И Девлин, с прекалено грубо изсечени черти, за да минава за красив, прекалено висок и тъмен, но неин… и жив. Тя често сънуваше кошмари за сцената в таванската стая, за кръвта, която бе загубил там, преди парамедиците да успеят да спрат кръвоизлива, за разкъсания му от куршума мускул. И болничният престой, и рехабилитацията бяха минали без инциденти, но когато се събудеше нощем и се притиснеше към него и го целунеше, той винаги й отвръщаше.