Поне тя се чувстваше така.
Може би него просто го биваше в тези работи. Беше чувала, че някои мъже могат да правят чудеса с женската анатомия, въпреки че самата тя бе имала незначителен опит в това. Но тук и сега всяко движение на телата им изтръгваше ново усещане от напрегнатите й нерви.
Намери края на тениската му и пъхна ръце под нея, изкачвайки се нагоре по тренирания му корем до ребрата и зърната му. Той вдигна ръце над главата си, приканвайки — предизвиквайки я — да го съблече.
В детството си веднъж бе приела предизвикателството да скочи от покрива на ателието върху трамплина им. Беше си счупила крака. Докато го наместваше, докторът строго я предупреди колко опасни са подобни предизвикателства.
Но главният недостатък на Медоу беше привързаността.
Не го прави, Медоу.
Тя се надигна и възседна Девлин.
Ще съжаляваш, Медоу.
Съблече тениската му и я хвърли някъде в стаята.
Съвестта й грешеше. Изобщо не съжаляваше.
Гладките му мускули играеха под загорялата кожа. На ръцете. На гърдите. На корема. Не можеше да му устои; докосна го с пръсти, плъзгайки ги по възвишения и долчинки, като следваше гръдната кост, после слезе надолу към пъпа, към ластика на слипа му. Контрастът между розовите й нокти и тъмното му окосмяване я очарова и тя изпита наслада при вида на силата и величието на гърдите му.
— В чудесна форма си.
— След като ме изостави не ми остана какво друго да правя, освен да упражнявам правенето на любов. — Той стегна бицепса си. — Сам-самичък.
Мътните да го вземат! Откъде знаеше, че я подлудяват мъже, които я карат да се смее?
— Чрез упражнения се постига съвършенство.
— Нека проверим. — Той прокара пръсти под ластика на бикините й.
В главата й се въртеше само една мисъл: „Свали ги“.
Наведе се напред.
Той ги свлече по краката й.
Каква глупачка си, Медоу. Не го прави, Медоу.
Тя ги изрита настрани.
Дланите му галеха голите овали на задните й части и изправяха фините косъмчета по цялото й тяло. Пръстите му едва докоснаха цепнатината, която водеше към вътрешността на тялото й.
Тя се напрегна в очакване.
Той прокара палци по клитора й.
Тя заби нокти в кожата му.
Той плъзна — съвсем леко — пръста си в тялото й.
Тя издаде стон, който разкри прекалено много.
— Точно така беше и в Майорка — прошепна той в ухото й. — Целуна ме и двамата се възпламенихме.
В главата й светна предупредителна лампичка.
— Майорка? — Беше споменавал Майорка и преди, и това я накара да изтрезнее — никога досега не бе ходила в Майорка.
Нямаше да започне връзка, основаваща се на лъжи.
Лъжите на Девлин.
Нейните собствени.
— Махам се от тук. — Тя скочи от леглото, забивайки едната си ръка в матрака, а другата — в стомаха му.
Той изохка.
Пътят до пода беше по-дълъг, отколкото очакваше. Залитна при приземяването, след това се изправи с гръб към него и си пое дълбоко въздух — което никак не й помогна да си възвърне здравия разум.
Мозъкът й крещеше да се изнесе от там. А тялото й я приканваше да се върне отново в леглото и да го разклати.
Здравият й разум настояваше да зададе логичния въпрос — нарочно ли бе споменал Майорка? Дали не се опитваше да спре събитията, преди да са стигнали прекалено далеч? Това показваше, че под горещината на страстта все още функционира трезво съзнание и самата тази мисъл понижи телесната й температура до поносимо ниво.
Тя се загърна с халата и покри голотата си. Обърна се към него.
Той лежеше на леглото с чаршаф, увит около кръста му и ръце, пъхнати под главата. Гръдните му мускули изпъкваха. Косата му блестеше като мрачен ореол на фона на бялата възглавница. Очите му пронизваха.
Не приличаше на мъж, владеещ контрола върху съзнанието си. Може би бе споменал Майорка случайно?
— Винаги ли си толкова безразсъден?
— Никога. — Той се изправи на един лакът. — Затова се влюбих в теб — ти ме превръщаш от скучен бизнесмен в смел скитник-мечтател, който знае кое е важното в живота.
— И кое е то?