— Ти.
Тя залитна към леглото, притеглена от гравитационната сила на желанието му.
Мисли, Медоу. Мисли!
Дръпна се назад.
— Бива си те. — Винаги се бе поддавала на ласкателствата, като всяко друго момиче. Очевидно този път се бе поддала твърде много.
— Отивам да се облека. От дрехите ми ще ме изкараш по-трудно. — Запъти се към банята, сигурна, че отново е поела юздите на съдбата си и решена да отблъсква светкавично бързите му, подмолни, прелъстителни хитрини.
— Изхвърлих дрехите ти.
Пет
Медоу си пое рязко дъх, изумена. Спря на място. Обърна се.
Девлин я посрещна с най-разсъбличащата си усмивка.
Само дето нямаше какво да съблича.
— Моля? — Тя пристъпи към леглото, на устните й се появи полуусмивка, докато в очите й играеха пламъчета. — Изхвърлил си дрехите ми?
— Магазинът в центъра ще изпрати подходящо за съпругата ми облекло. — Звучеше толкова… невинно. Толкова логично.
— Облекло, подходящо за съпругата ти? — Гласът й скочи с една октава. — Какво означава това?
— Означава, че ми харесваше стилът ти на обличане от Майорка.
— И що за стил е било това?
— Носеше летни рокли. На цветя в ярки тонове. — Той описа някаква форма с пръст върху гърдите си. На ярки цветя, предположи тя.
— Летни рокли? На… — По принцип носеше дънки и тениски. И спортни сандали. С чорапи. — Ако наистина съм ти съпруга, защо не пазиш дрехите ми от Майорка?
Отговорът му бе светкавичен:
— Оставих ги там, защото се надявах, че ще се върнеш.
Младото сутрешно слънце огряваше едната половина от тялото и лицето му и оставяше другата в сянка. За кого се имаше? За някой ненадминат злодей, способен да нанася промени в сценария със скоростта на светлината, така че да я смайва и обърква?
Е, някой трябваше да му покаже как стоят нещата тук, на земята.
Подобно на мишени, зърната му привличаха погледа й. Тя сграбчи едното и го извъртя. Силно.
— Ох! — Ръката му притисна болезненото място. Той погледна към почервенялото зърно. — Какво беше това?
Тя наблюдаваше със злобно задоволство как той се разтрива.
— Искам да ти кажа, че никоя нормална жена не носи летни рокли с цветя ежедневно. Аз предпочитам дънки.
— Няма как да си сигурна в това. Нали не си спомняш. — Сарказъм. Доловим сарказъм.
— В Степфордска съпруга ли се опитваш да ме превърнеш? — Доста плашеща мисъл. Такива ли бяха намеренията му? — Знам що за жена съм. И определено знам какви дрехи нося. Наясно съм какви дрехи носят всички жени. Трябва да се поогледаш наоколо.
— Не се заглеждам по други жени. Женен мъж съм.
Тя изсумтя.
— Ще ти запиша час при очния лекар.
— Това ми звучи като истинско съпружеско задължение.
Разговорът помежду им не беше размяна на идеи; беше си същинска фехтовка.
Даже по-лошо — тя се забавляваше, при положение, че в действителност му бе бясна. Изключително бясна за… нещо… А, да.
— Повече никога не си позволявай подобно своеволие — да ми изхвърляш дрехите!
— Разбира се, че няма. Няма да ми се наложи. — Изрита чаршафа от краката си. — Не и сега, когато си тук с мен. Няма да те изпусна от поглед.
Девлин беше прекалено висок. Внушителният му ръст разсейваше Медоу и насочваше вниманието й към ерекцията му, която правеше палатка в тъмносините боксерки, към босите й крака върху студения дървен под, към неотдавнашната им прекалено пламенна интимност. Думите му звучаха не толкова като закачки, колкото като заплахи, а когато жена стигне до нейното положение — което си беше доста напечено — щеше да е глупачка, ако пренебрегнеше предупредителната лампичка в съзнанието си.
— Няма да ме изпускаш от поглед? Как да го разбирам?
— Не си в много добро здравословно състояние. Имаш сътресение…
— Леко!
— И страдаш от амнезия, свързана с най-важния момент от живота ни.
Ненавиждаше факта, че той държи този коз.
— И още по-важно, откривам хотел по закътаното и неописуемо красиво крайбрежие на Южна Каролина. Това е тенденцията на бъдещето; доходите на всички онези стари домакинства спадат и те увеличават цените. Но богатите тук продължават да са богати — и враждебно настроени към мен, а и вече имаше доста случаи на саботаж.
— О… — промърмори тя под нос. Подобни сценарии й бяха твърде далечни и тя просто не знаеше какво да каже. — Като например?