— … ти просто какво? — настоя тя.
— Всички тези месеци на несигурност, на неведение дали си жива или мъртва. Искаше ми се да те разтърся. Но клетата ти ударена глава те спаси, а аз вече се съвзех и мога да те прегърна. Да те прегърна, както жадувам от толкова време.
Прегръдка, която беше силна и интимна, и която облекчи болката и накара сърцето й да бие прекалено бързо. Е, все пак се беше поуплашила. Вероятно заради това сърцето щеше да изскочи от гърдите й. Едва ли беше от удоволствието да открие, че ароматът на цитрус и сандалово дърво струеше от кожата му, или че можеше да види как наболата му брада скрива трапчинката върху брадичката му. Под ризата гърдите му излъчваха онази твърда топлина, която я подканяше да прокара ръка по мускулите и надолу по корема му… Несъмнено спортуваше и въпреки че харесваше мъже, които, както казваше баба й, бяха корави като статуя на Аполон, на Медоу напълно й стигаше да ги наблюдава от разстояние. Досегашният й опит я бе научил, че тези, които се поддържаха във форма, са самовлюбени, а един съперничещ си с Аполон мъж, който не проявяваше самовлюбеност, направо би помрачил спокойното й съществуване.
Особено, ако ухаеше толкова хубаво.
О, небеса. Наистина ли бе заровила нос в гърдите му?
Тя се отдръпна.
Той отново я придърпа към себе си.
— Кое предизвика амнезията ти, мила? — попита той загрижено. — И тогава ли удари главата си?
— Не знам. Не си спомням някога да съм била с теб. — Закови го. — Къде каза, че сме се венчали?
— В Майорка.
— Майорка.
Майорка?
— Красив остров, близо до югоизточното крайбрежие на Испания.
— Аха. — Вече не й се повръщаше. По-скоро й се виеше свят.
— Имам къща там.
— Ама, разбира се.
— Не ми ли вярваш?
— Вярвам ти, че имаш къща в Майорка.
— И ти се кълна, забраванке моя, че там се срещнахме и се оженихме. Ти да не би да помниш нещо по-различно от това?
Тя го погледна… погледна загорялото му ъгловато лице, черната му разрошена коса, кафявите му очи…
Такъв мъж — мъж, чието неизменно изражение бе на сурова напрегнатост — изключваше в съзнанието ти идеята, че е способен да извлече удоволствие от нещо. Но май точно това правеше в момента. Дали не я наказваше, че е влязла с взлом в къщата му като се шегува с нея така жестоко? Дали абсурдността на настоящата ситуация не го караше да се смее вътрешно?
Изобщо смееше ли се той някога?
Тя имаше чувството, че ще почака доста време, преди той да се ухили и да си признае, че просто я дразни.
И как трябваше да реагира?
— Главата ме боли. — Заради опитите й да намери изхода от тази каша.
При звука на гласовете, които идваха от фоайето, той се огледа.
— Лекарката е тук.
— Еха. Имаш си лекарка, която те посещава вкъщи? А аз си мислех, че правят домашни посещения само на стари пациенти. — В досегашния й опит лекарите никога не правеха нещо, което да улесни пациента.
— Наех д-р Апс като лекар на повикване за хотела. А ето че ти ни даде възможност да изпробваме отзивчивостта й. Дръж ръката си на марлята. — Той притисна Медоу още по-близо към гърдите си, прокара ръце под коленете й и бавно се изправи с нея.
— Хотел ли? Какъв хотел? — Тя успя да хване мекото парче плат, точно когато се изплъзваше.
— Добро момиче. — Говореше й като на послушно куче. — Този хотел. Хотел „Тайната градина“.
— Това е хотел? — Може би наистина си беше повредила мозъка при падането. Или пък адът беше замръзнал.
Девлин се движеше уверено, като се стараеше да ограничи до минимум замаяността й и, да, най-вероятно да й попречи да повърне върху килима, но така или иначе я накара да се почувства в безопасност, както, предполагаше тя, би се чувствала и една хоунсдейлска купа в нейните собствени ръце.
— Официалното откриване ще е след три седмици — каза той на Медоу; след това откъсна вниманието си от нея и заговори с някого другиго. — Д-р Апс, благодаря ви, че дойдохте. — Сложи Медоу на дивана и отиде да посрещне лекарката на прага. — Медоу падна…
Докато той разказваше подробностите около случката на д-р Апс, Медоу предпазливо надигна глава и погледна.
Д-р Апс отвърна на погледа й и се усмихна с онзи механичен интерес, който медицинските лица демонстрират, когато са изправени пред някой безкрайно досаден случай. Тя имаше хубави зъби. Хубаво лице с много малко грим и червило с приятен розов цвят. Беше висока, с хубаво, добре поддържано тяло. С хубава кестенява коса, събрана с хубава шнола.