Иван Янев
Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература
1938–1944 г.
Посвещавам тази книга на моите родители Василка и Димитър с дълбока признателност
АВТОРЪТ ИЗКАЗВА СВОЯТА БЛАГОДАРНОСТ НА ВСИЧКИ, КОИТО ДОПРИНЕСОХА ЗА НАПИСВАНЕТО И ПУБЛИКУВАНЕТО НА НАСТОЯЩАТА КНИГА, НА ВСИЧКИ СВОИ ПРИЯТЕЛИ, НА СЕМЕЙСТВОТО СИ, НА РЕЦЕНЗЕНТИТЕ, НА Г-Н ГРИША ГАНЧЕВ, НА Г-ЖА ШЕРЪН МАЙЛС, НА ПРОФ. Д. И. Н. ДИМИТЪР ГОЦЕВ, НА ПРОФ. Д. И. Н. ЛЮБОМИР ОГНЯНОВ, НА ДОЦ. Д-Р ЕВГЕНИЯ КАЛИНОВА, НА СВОЯТА СЪПРУГА РУМИ И ДВЕТЕ СИ ДЕЦА ВИКИ И АНИ
Изследването в по-голямата си част включва защитена докторска дисертация с научен ръководител:
ПРОФ. Д.И.Н. ДИМИТЪР ГОЦЕВ:
И рецензенти:
ст.н.с. I ст. д.и.н. Витка Тошкова
ст.н.с. II ст. д-р Румяна Тодорова
Обективна критика или мнение можете да изпратите на електронна поща:
novaistoria(при)gmail.com
УВОД
В настоящото изследване е включен голям обем историческа литература. Целта, която съм си поставил, е да обхвана ако не цялата, то по-голямата и значима историческа литература, отнасяща се до външната политика на България в навечерието и в годините на Втората световна война. Освен научни изследвания, в монографията са разгледани и дневници, и мемоари на политици от времето на войната. Останах верен на теорията, че всяко правило си има изключения и затова съм включил някои материали от Златния фонд на Българското национално радио, които ми бяха предоставени любезно за обработка и изваждане на цитатите, включени в работата. Материалите се съхраняват като аудио варианти в Златния фонд на БНР, но когато изявих желание тези записи да ми бъдат предоставени, за да ги включа като аудио-приложение към книгата, получих категоричен отказ. Надявам се, че ще дойде време, когато на подобни исторически свидетелства няма да се гледа единствено през призмата на комерсиализма, а ще бъдат предоставяни за обогатяване на историческата наука. В изследването съм включил и сборници от документи, които вече са публикувани и са част от българската историческа литература. Представянето на българската външна политика в годините на войната в чуждоезичната историческа литература предполага различен подход и самостоятелно изследване и затова акцентът в настоящата книга е поставен изключително върху българската историческа литература.
В работата е обхваната историческа книжнина, създавана в продължение на няколко десетилетия. Естествено, колкото по-къса е дистанцията от описваните събития, толкова тълкуването им е по-емоционално. След войната, когато България е в съветската орбита, в историографията преобладава тълкуване на фактите, създаващо благоприятна представа за ролята на комунистите и на СССР. Пръв опит за по-генерално разглеждане на събитията през първите години на войната са двете статии на М. Михов „Борбата на СССР за мир на Балканите в началото на Втората световна война и България“1 и „Борбата на СССР за предотвратяване на хитлеристката агресия на Балканите по времето на Втората световна война“2, публикувани съответно през 1953 и 1954 г. Те изобилстват с неточни тълкувания на събитията, но са пръв опит да се изясни българското статукво. М. Михов пише в изключително пропартиен тон и преекспонира позитивната роля на СССР, но това е обяснимо за времето, когато са издадени статиите. Подобен е случаят и в т. 2 от „История на България“, публикувана през 1955 г. Авторите залагат повече на пропартийния, отколкото на историческия тон.3 В т. 3 от „История на България“, издадена 9 години по-късно, този подход се запазва, като промяната е в оценката за ролята на Сталин в годините на войната, който вече се сочи като виновник за това, че Вермахтът бързо и безпроблемно навлиза дълбоко на територията на СССР.4 Тази позиция е продиктувана не толкова от професионален исторически подход към фактите, колкото от курса на десталинизация, предприет от Н. Хрушчов на 20-ия и 22-ия конгрес на КПСС.
Прелом в българската историография по отношение на Втората световна война са двете студии на Николай Генчев „Външнополитическата ориентация на България в навечерието на Втората световна война — септември 1938 — септември 1939 г.“5 и „Външната политика на България през началния период на Втората световна война 1939–1941 г.“6, които са писани в края на 60-те години. Н. Генчев прави опит да излезе от тяснопартийните коловози и да се придържа към историческия подход. През 70-те години настъпва истински подем в българската историопис за Втората световна война, тъй като се появяват редица научни изследвания, в които преобладава историческият тон, а пропартийните клишета са намалени, без да са изцяло избегнати. Появяват се монографиите на: Витка Тошкова „България и Третият Райх 1941–1944 г.“7, Илчо Димитров „Българо-италиански политически отношения 1922–1943 г.“8, Димитър Сирков „Външната политика на България 1938–1941 г.“9.
1
Михов, М. Борбата на СССР за мир на Балканите в началото на Втората световна война и България. — Военно-исторически сборник, 1953, кн. 4.
2
Михов, М. Борбата на СССР за предотвратяване на хитлеристката агресия на Балканите по времето на Втората световна война. — Военно-исторически сборник, 1954, кн. 1.
5
Генчев, Н. Външнополитическата ориентация на България в навечерието на Втората световна война — септември 1938 — септември 1939 г. — ГСУ, 1968, Т. 61, кн. 3.
6
Генчев, Н. Външната политика на България през началния период на Втората световна война 1939–1941 г. — ГСУ, 1970–1971, Т. 63.