След завръщането на Мошанов в България, той узнава, че Кьосеиванов е променил състава на проектираната депутатска делегация, която трябва да посети СССР. Министър-председателят включва повече правителствени депутати за сметка на опозиционните. Управляващият съветската легация Прасолов заявява на Мошанов, че при така стеклите се обстоятелства той няма да визира паспортите на делегатите, докато не се възстанови първоначалният състав на делегацията. След потърсената чрез арх. Севов помощ от Мошанов, царят урежда въпроса и делегацията е в състав, удовлетворяващ СССР, но Кьосеиванов, според спомените на Мошанов, поставя условие самият председател да не бъде допускан да отиде в СССР, което Мошанов приема и го съобщава на Прасолов. За водач на делегацията е определен подпредседателят на парламента Георги Марков.101 Посещението на българската парламентарна делегация в СССР преминава в изключително сърдечна атмосфера. Депутатите са приети от В. Молотов. Подробностите около посещението им се излагат от Говедаров в доклад, който Стойчо Мошанов цитира в своите спомени. Но отново се налага медийно затъмнение около действията на делегацията. На 7 септември управляващият съветската легация в София Прасолов връчва покана на Мошанов, който за втори път е поканен да посети СССР. Мошанов решава, че трябва да отиде и търси съдействието на царя, защото отношенията му с Кьосеиванов са преустановени, но монархът чрез арх. Севов му отговаря, че този въпрос трябва да бъде решен от министър-председателя. Председателят на Народното събрание решава, както пише в спомените си, без да пита никого, да замине за Съветския съюз, като поиска транзитна виза от румънската легация. Но когато дипломатическият му паспорт попада в службата на Министерството на външните работи, той е задържан и повече не е върнат на неговия притежател и така се проваля това посещение.102 На 2 август депутатите заминават за Съветския съюз и през Киев отиват до Москва. Там те имат среща с Молотов и неговите заместници Потемкин и Деканозов. Говедаров заявява, че България не е поела никакви политически задължения към Германия и че „българското правителство следва неотклонно линията на строг, лоялен и ефективен неутралитет в международната политика, както и спрямо европейските оси“.103 Деканозов пита председателя на външнополитическата комисия към Народното събрание в какво се състои българския неутралитет. Той му поставя без дипломатическо увъртане въпроса:
„Г-н Говедаров, Вие приказвате много хубаво, само че трябва да видим какво е съдържанието на Вашите красиви формули. Какво значи всъщност Вашият строг, лоялен и ефективен неутралитет? Неутралитет, но докога? После къде и с кого ще бъдете?“. Говедаров се оказва неподготвен за такъв пряк въпрос и се опитва да се измъкне, че не трябва да се искат големи жертви от по-малкия приятел и че действително има стопанско обвързване с Германия.