Молотов признава претенциите на България по отношение на Южна Добруджа, а също така намира за обосновани и тези за Западна Тракия.104 Българските депутати демонстрират големи симпатии към СССР с викове „Ура“, „Да живее Съветският съюз и руския народ“ и така се създава доста сърдечна обстановка.105 Молотов заявява, че СССР вече няма да отсъства при решаването и пререшаването на балканските въпроси. Някои, явно неподготвени външнополитически с линията на правителството, депутати запитват Молотов за освобождението на Македония.
Така, на 25 август българската парламентарна делегация се завръща в България.106 Мнението на царя за българската депутатска делегация, която посещава СССР през август, споделено пред Лулчев на 18 октомври 1939 г., който го записва в своя дневник, е, че „нашите депутати са се държали безобразно и са станали по-болшевици от самите болшевици.“107 Германия приема стратегия да дава оръжие на страни, където, както отбелязва Г. Марков, това оръжие ще ги „ползува или най-малкото няма да им вреди“.
„На 22 юли фюрерът взема решение относно доставките за политически важните държави, като на първо място поставя България с нейните искания: две подводници, две хиляди картечници, тридесет-четиридесет чешки танка, десет бомбардировача и десет изтребителя, съкращаване сроковете на доставяне на полската артилерия и ускоряване изпращането на другите военни материали. Молбата се удовлетворява, с изключение на подводниците.“108 На 14 август в Берлин пристига военният аташе при германската легация в София Брукман с информация до външното министерство и военното командване, че е разбрал от „компетентни“ български източници, че към 25 август се очаква ултиматум от Румъния и Турция за присъединяване на България към Балканския пакт, та българското правителство се интересува дали Берлин ще помогне на страната с войски. Също така правителството пита италианците дали в случай на опасност ще изпратят торпедни катери и подводници в Черно море. Немците предлагат да изпратят един генерал за консултации, но трябва да има официална покана за това. Българското правителство повече не повдига този въпрос. Д. Сирков изразява съмнението, че това е било само натиск за ускоряване на военните доставки.109 На 14 юни 1939 г. в Берлин българският пълномощен министър П. Драганов се среща със съветския шарже д’афер. Двамата преди това не са били в близки отношения и затова се предполага, че визитата на съветския дипломат преследва определена цел, а именно разговорът между двамата да се доведе до знанието на управляващите кръгове в Райха. Съветският дипломат заявява на Драганов, че Москва е изправена пред три пътя, като първите два са свързани с водените англо-френски преговори. Третият вариант е сближение и сключване на споразумение с Германия. Драганов подробно информира германците за водения разговор, така че най-вероятно България има своята роля за сключването на германо-съветския пакт от 23 август 1939 г.110 Окончателният провал на англо-френско-съветските преговори е през август 1939 г., броени дни преди Москва да завърти кормилото на своята външна политика в противоположна посока и да сключи пакт с Берлин. СССР не може да се вини за този провал, може би англичани и французи все още се притесняват да сключват военни конвенции с болшевишката държава.111 Но военното положение на СССР не е добро, защото части на Червената армия се намират в Монголия и се бият срещу Япония в подкрепа на монголците. Особено през летните месеци военните действия са изключително изострени и както пише Е. Емануилов, Сталин е притеснен, че СССР може да попадне между два фронта. При провал на преговорите с Англия и Франция реална перспектива за Москва е едновременна война с Япония и Германия. Пречупвайки фактите през тази призма, изглежда резонно решението на Москва за сключването на пакт за ненападение между СССР и Германия.112 Той става реалност на 23 август 1939 г. Освен пакта, двете страни подписват и таен протокол, в който се уточняват сферите на интереси на двете държави. В този протокол е решена съдбата на Полша, прибалтийските страни и Бесарабия, без двете Велики сили да се съобразяват с малките държави, които съвсем скоро ще станат жертва на агресорски действия.113 Тази, както твърди Д. Сирков, „принудена стъпка“ от страна на съветското правителство, идва след провала на преговорите с Великобритания и Франция, които се водят повече от четири месеца.114 След редицата агресивни актове от страна на Хитлер, той вече поставя въпроса за Данциг. Франция, Италия, САЩ и Великобритания се опитват да посредничат за решаването и на този проблем, а последната на 31 март 1939 г. се е ангажирала с гаранции към полската държава. „Полша се съгласява да преговаря. Но Германия не изчака и под предлог, че полските пълномощници не са пристигнали навреме за преговори, на 1 септември 1939 г. в 4 часа германските въоръжени сили настъпиха в Полския коридор. Втората световна война започна.“115
115
Попов, Ив. Дейност на българското главно командване през Втората световна война. С., 1993, с. 25.