След сключването на пакта от 23 август между Берлин и Москва, България вече по-открито демонстрира прогермански настроения в своята външна политика. Както пише Д. Сирков, българската общественост, традиционно русофилски настроена, разширява културните и стопанските контакти със СССР. Но в плановете на управляващите не влизат тесните контакти с болшевишката страна и затова правителството взема мерки връзките между Москва и София да бъдат в умерено русло.116
През 1988 г. в Швейцария на международен симпозиум, посветен на причините, довели до Втората световна война, е и българският историк М. Семков. Той защитава следните три виждания: „Външната политика на България, водена от българските правителства между двете световни войни, не е прогерманска или про-някаква, а си е пробългарска — т.е. на надеждата за мирна ревизия на Версайската система; 2) националсоциализмът и изобщо фашизмът е подценен от западните демокрации; 3) след Мюнхен германо-съветският договор от 23 август 1939 г. не е изненада“.117 Смятам, че тези три оценки на М. Семков са правилни и точни. Можеше ли България да си позволи някаква друга политика, след като загуби Първата световна война? Естествено, че тя трябваше внимателно и ловко да следва своите интереси, ако не иска да има сериозни проблеми. Мисля, че с основание вината за разцвета на нацизма трябва да се хвърли върху западните демокрации. В началото те наистина подценяват тази нова идеология, а след това тя е в твърде напреднал стадий и няма друго средство, освен силовото, за нейното изкореняване. Що се отнася до германо-съветския договор от август 1939 г., мисля, че две тоталитарни системи имат повече допирни точки за постигане на консенсус, отколкото ако преговарят демократична и тоталитарна системи.
ГЛАВА ВТОРА
ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ СЛЕД НАЧАЛОТО НА ВОЙНАТА
След като Австрия и Чехословакия губят своята независимост, идва ред и на Полша. В навечерието на германското нападение над нея главната грижа за Хитлер на Балканите е Румъния и нейното „обуздаване“. В началото на войната германците изработват три „основни доктрини“ за своята политика по отношение на Балканите:
1 Запазване на мира и спокойствието в Югоизтока и поддържане на този район като продоволствена база, докато трае полската акция и с оглед на подготвяната война на Запад.
2 Запазване на България, Румъния и Югославия в орбитата на Германия и неутрализация на англо-френския натиск, както и неутрализация на Италия, „която е разглеждана като несигурна съюзница на Германия и евентуален резерв на английската политика“.
3 На трето място се поставя въпросът за предотвратяване на „засилващото се съветско влияние на Балканите“.
Според Н. Генчев водеща е първата доктрина.118 След като на 1 септември 1939 г. Германия напада Полша, на 3 септември Великобритания и Франция, в духа на дадените гаранции на Полша, обявяват война на Райха.119 Техните действия обаче са съвсем недостатъчни за подпомагане на Полша. На 5 септември английски самолети бомбардират някои германски позиции. На 6 септември френската армия навлиза на 3 км в немска територия, но на 1 октомври германците си връщат тази територия. Дипломатическата война обаче е в разгара си. Съветският съюз сключва гаранционни пактове с Естония и Литва. Южноафриканският съюз и Канада обявяват война на Германия. Дания, Норвегия, Югославия и Иран се обявяват за неутрални. На 19 октомври се подписва англо-френско-турски тристранен пакт.120 САЩ, верни на политиката си на ненамеса в европейските работи, на 5 септември 1939 г. обявяват неутралитет по отношение на избухналата война.121 На 7 септември Георги Димитров записва в своя дневник мнението на Сталин: „Войната се води между две групи капиталистически страни, бедни и богати, за колонии, суровини и т.н., за преразпределение на света, за господство над света! Ние не сме против те да се бият хубавичко едни срещу други и да се изтощават едни други.“122
118
Генчев, Н. Външната политика на България през началния период на Втората световна война 1939–1941 г. — ГСУ, Т. 63. С., 1970, с. 314.
119
Чемпалов, И. Из дейността на хитлеристкия посланик в Анкара Франц фон Папен в навечерието и в началото на Втората световна война (април 1939 г.-юни 1941 г.). — Исторически преглед, 1962, № 2, с. 57.
120
Попов, И, Дейност на българското главно командване през Втората световна война. С., 1993, с. 25.