На 7 март 1936 г. е подписан Антикоминтерновският пакт между Германия и Япония. На 3 октомври 1935 г. Италия започва война с Етиопия, а през лятото на 1936 г. започва Испанската гражданска война.28 Пашанко Димитров пише погрешно, че милитаризирането на Рейнската област става на 7 март 1938 г.29 На 24 януари 1937 г. е подписан българо-югославски пакт за вечно приятелство. „Пактът малко поразхлаби обръча около България, макар че не отменяше задълженията на Югославия към Балканското съглашение в случай на негов конфликт с България.“30 През 1937 г. Адолф Хитлер говори пред своите най-близки съратници за бъдеща мощна германска империя. Планът е най-напред аншлус с Австрия, сетне присъединяване на Судетската област, а по-късно ликвидиране на Чехословакия и след това на Полша.31
България следи промените във Версайската система и също има желание да се коригират някои клаузи, но българските управляващи са наясно, че има голяма разлика между България и Германия и едва ли останалите държави ще приемат по същия начин български действия, нарушаващи статуквото. На 31 юли 1938 г. в Солун българският министър-председател Г. Кьосеиванов и гръцкият му колега Метаксас от името на Балканското съглашение подписват Солунското споразумение, което практически легализира българското въоръжаване, защото отменя военните ограничения на Ньойския договор. Премахва се и демилитаризираната област в Тракия.32 Пътят до този дипломатически успех започва на 29 юни 1938 г., когато гръцкият министър-председател, действащ от името на Балканския пакт, връчва на българския пълномощен министър в Атина — Шишманов проект за споразумение. В него са заложени и исканията на Румъния за решаване на спорните въпроси без сила. Българското правителство бави около 20 дни отговора си с извинението, че министър-председателят е болен и след това още няколко дни, тъй като царят отсъства от столицата.33 Проектът предвижда отказване на България, от една страна, и на Балканския пакт, от друга, от военните клаузи на Ньойския договор и постановленията на Лозанската конференция от 24 юли 1923 г. за границата в Тракия.34 Споразумението предвижда България и балканските й съседи да се въздържат от прилагане на сила в техните взаимоотношения.35. На практика Балканския пакт се съгласява с въоръжаването на България и укрепването на тракийската й граница.36 В том III от „История на България“, издаден през 1964 г., се твърди, че заслуга за Солунското споразумение има английската дипломация, която се надява да създаде неутрален блок от балканските държави, който да се противопостави на СССР или на Германия.37 За Солунското споразумение ген. Иван Попов в спомените си пише: „Икономически България все повече се ориентираше към Централна Европа — Германия.“38 Димо Казасов в „Бурни години“ отбелязва: „Със Солунското постановление България доби пълна военна независимост. Тя можеше да укрепява границата си и да разширява въоръженията си, което, собствено, тя вършеше и преди Солунската конвенция, която се яви да признае само формално едно отдавна съществуващо фактическо положение.“39 Трябва да се отбележи, че същият автор в книгата си „Видяно и преживяно“, издадена 20 години след „Бурни години“ — през 1969 г., не променя своите виждания и в голяма степен двете книги се дублират по съдържание, що се отнася до периода, обхващащ навечерието на Втората световна война.40 За сключеното Солунско споразумение хората в София са уведомени с бюлетини, пуснати от самолети. „Заслугата за това събитие се отдава на мъдрата политика на върховния вожд.“41 Васил Митаков описва това събитие в нерадостни цветове. Той пише, че много хора не са се радвали, защото този акт фактически укрепвал позициите на управляващите. Митаков прави паралел с опозиционните партии през Първата световна война, когато те според него смятали, че е по-добре България да загуби войната, та Радославовата политика да се компрометира и пропадне. „Днес един казва: — Какво ще се радваме? Та нали за такава политика едно време убихме Стамболийски… Тоя господин забравя, че едно и също нещо при едни обстоятелства е велико дело, при други обстоятелства е престъпление. Всичко зависи от момента.“42 Ето какво е мнението на Митаков за отпадането на военните клаузи и водените от България преговори за заеми за въоръжение: „На нас се връща свободата да се въоръжим, не от любов към самите нас, не от любов към мира, а да станем добри клиенти на индустриалните държави и главно на победителките.“43 След сключването на Солунското споразумение някои депутати от опозицията протестират с писмо до Кьосеиванов, че Народното събрание тенденциозно се държи настрани от външната политика и не е взело отношение по този външнополитически акт. И. Димитров пише за това как комунистите посрещат новината за отпадането на военните клаузи на Ньойския диктат: „БКП оцени споразумението като маневра на управляващия фашизъм: без да се откаже от германския коз, играе и с английската карта.“44 На 5 август в София е сключена спогодба между френски банкери и България за отпускане на заем в размер на 375 млн. франка.45 Българският пълномощен министър в Берлин П. Драганов уверява германците, че няма връзка между Солунското споразумение и спогодбата с френските банкери.46 Очевидно е, че Версайската система търпи пробиви и по отношение на малките държави. В края на август и Унгария отхвърля военните клаузи на своя мирен договор — факт, от който Германия изразява недоволство, защото нацистите се надяват на съвместни силови действия срещу Чехословашката република.47
29
Димитров, П. Труженик, гражданин, цар. Борис III — цар на България 1894–1943 г. С., 1990, с. 177.
38
Попов, Ив. Дейност на българското главно командване през Втората световна война, С., 1993, с. 24.
44
Димитров, И. Българската демократична общественост, фашизмът и войната 1934–1939 г. С., 1976, с. 284–285.