Царското семейство по традиция прекарва лятната ваканция извън България. През 1938 г. почивката започва с посещение при италианското кралско семейство в Сан Росоре, след това царят разговаря с Мусолини в Рим, а на 5 септември пристига в Англия по покана на крал Джордж VI. Царят приема видни английски дипломати, а на 8 септември посещава изложба на редки видове пеперуди. От 12 до 14 септември цар Борис III и царица Йоанна гостуват на английското кралско семейство в двореца Балморал.48 На 14 септември царят се връща в Лондон, където разговаря с началника на отдела за Югоизточна Европа към Форийн офис, среща се с лейбъристкия депутат Лансбъри и посещава министър-председателя Невил Чембърлейн в резиденцията му на „Даунинг стрийт“ 10.49 Налага се царят да посети Чембърлейн, а не както е по протокол английският министър-председател да посети българския монарх, но Рендел предварително пита българския монарх дали ще се съгласи да наруши формалностите, поради голямата заетост на Чембърлейн и Борис III приема. Царят е въведен в резиденцията откъм задната врата. Срещата с английския премиер продължава едва двадесет минути поради факта, че Чембърлейн е зает със Судетската криза и предстоящата си среща с Хитлер. Царят напуска „Даунинг стрийт“ 10 разочарован.50 Н. Генчев пише за две срещи на царя с Чембърлейн, а пропуска посещението на царя в Париж.51 Още същия ден цар Борис III заминава за френската столица, където се среща последователно с министър-председателя Даладие, министъра на външните работи Боне и френския президент Льобрюн. След това царят отпътува за Кобург и посещава Гьоринг в ловния му резерват в Източна Прусия.52 Тук има противоречие между И. Димитров и Г. Марков — първият пише за вечеря с френския президент, а вторият — за обяд и две срещи с френския външен министър.53 В разговора си с Борис III Гьоринг отбелязва, че кризата ще завърши с война, която ще се „ограничи“ само с Чехословакия. Царят е на противоположно мнение и според него ще се предизвика „всеобща война“ и това ще е „върховна лудост да се предизвиква целият свят“.54 Според Гьоринг за напрежението е виновна Чехословакия и той се аргументира с телеграма от чехословашкия президент Бенеш до пълномощния министър в Лондон, целяща да се използва отсъствието на Чембърлейн, за да се предизвика обществено недоволство. Царят заявява, че при евентуален конфликт България ще запази неутралитет. По това време се провежда втората среща между Чембърлейн и Хитлер, която показва, че нацистките апетити са пораснали.55
51
Генчев, Н. Външнополитическата ориентация на България в навечерието на Втората световна война септември 1938 — септември 1939 г. ГСУ, Т. 61, кн. 3, С., 1968, с. 145.