В края на януари и началото на февруари 1943 г. завършва грандиозната битка за Сталинград. Контранастъплението на съветските войски започва на 19 ноември 1942 г. и довежда до обкръжаването на голяма немска войска. Успешната за Червената армия сталинградска операция довежда до пленяването на повече от 91 000 немци. На 31 януари в мазето на универсалния магазин, намиращ се в централната част на града, е пленен командващият на VI армия фелдмаршал Паулус заедно с щаба му.455 Ген. Ив. Попов пише: „На 10.I.1943 г. съветското командване започна операция за унищожаване на обградената група армии на Паулус. На 31.I. и 1.II.1943 г. групата армии капитулира, около 60 немски дивизии са разгромени и 200 000 немски бойци пленени. Тази голяма съветска победа е прелом във войната на Източния фронт, а също прелом и в цялата Втора световна война.“456 По отношение на сталинградската военна офанзива Г. Димитров пише в дневника си на 1 февруари 1943 г.: „Завърши ликвидирането на групата германо-фашистки войски в района на Сталинград. Предали са се в плен генерал-фелдмаршал Паулус и шестнадесет генерали. 330 000 души на противника са унищожени или взети в плен!“457 Ето какво е мнението на Филов за Сталинградската битка и нейния край: „3. II. Сряда. Сталинград най-после падна, въпреки геройството и самопожертвуването на германските му защитници. Военното значение на този факт може би не е много голямо, обаче важно е психологическото му отражение, понеже Сталинград беше станал нещо като символ на борбата между болшевизма и националсоциализма.“458
Арх. Севов на 28 март съобщава на Филов за покана, отправена от германците до царя за посещение при фюрера, но този път немското желание е и началникът на Генералния щаб да отпътува заедно с монарха. На следния ден министър-председателят е на среща при царя, на която разискват въпроси за предстоящото посещение при Хитлер. Царят изразява безпокойство, че е поканен и началникът на щаба, но Филов го успокоява. Двамата се уговарят да поискат на Солун да се даде статут на свободно пристанище и да мине под протектората на Германия, както и да се настоява, макар и за част от гръцка Македония, което най-вероятно ще доведе до разместване на населението. Решено е да се отстоява ненамеса в съветско-германския военен конфликт. Филов пише: „На царят този път не му се ходи, отива без сърце, счита в края на краищата германската кауза вече за пропаднала. Помъчих се да го окуража, като изтъкнах големите още възможности на Германия и че ако нейното положение не е добро, не е по-добро положението и на нейните противници, между които съществуват големи разногласия.“459
Цар Борис отлита за Залцбург на 31 март сутринта заедно с Лукаш, Ханджиев и Балан, а се връща на 2 април. Посещението при Хитлер не води до нови задължения за българите, но германците са впечатлени от увереното им поведение и не забелязват у тях колебание, каквото се наблюдава у други техни съюзници.460 През пролетта на 1943 г. Хитлер предприема поредица срещи с ръководителите на държавите-съюзници. Прави впечатление, че той приема първо цар Борис, дори преди Мусолини. Срещата се състои на 31 март и за нея е известно твърде малко, но според Ст. Нойков и В. Радев царят „по същество се е съгласил с оценката на Хитлер относно общата военнополитическа обстановка и е потвърдил верността си към съюза с Германия.“461 На срещата Борис е запознат с военните планове на немците и е уведомен, че при евентуална съюзническа акция на Балканите се разчита на тройна линия на отбрана — островите, Гърция и българската линия. При разговора на царя с Рибентроп, последният повдига еврейския въпрос. Борис е съгласен със изселването на евреите от Македония и Тракия, но за евреите от старите предели се предвижда, че „с изключение на малък брой болшевишко-комунистически елементи“, останалите ще бъдат настанени в концентрационни лагери и ще се използват за работна ръка. Според Рибентроп най-правилно е „радикалното разрешение на еврейския въпрос.“ Германците питат и за Любен Пулев, който в Анкара е осъществил контакт с бившия пълномощен министър на САЩ в България, изпратен в американската легация в турската столица. Царят казва, че той е „човек без значение“ и може би притежаваният от него дипломатически паспорт му е издаден по-рано.462
456
Попов, И. Дейност на българското главно командване през Втората световна война. С., 1993, с. 122.
461
Нойков, С., В. Радев. Цар Борис III в тайните документи на Третия Райх 1939–1943 г. С., 1995, с. 39.