На 25 септември царят се среща с Хитлер, който е в „екзалтично, почти мистично“ настроение. Според Г. Марков срещите на царя с Хитлер са две — на 24 и 26 септември.56 Царят твърди, че е „стар и верен приятел на Германия още от Първата световна война“. Хитлер не вярва, че Англия би се намесила в евентуален конфликт, но Борис му казва, че никога Британската империя не е губила голяма война. В този дух е и разговорът на монарха с Рибентроп. След това той напуска Германия и на 27 септември, след „кратка среща“ със сръбския регент Павел в Словения, цар Борис III пристига в България.57 Тук също не е изяснен един въпрос. Според Г. Марков и Н. Генчев, след срещата (срещите) си с Хитлер, цар Борис изпраща писмо по съветника си Ханджиев до Чембърлейн с информация, че трябва да се пожертват Судетите, докато И. Димитров не споменава нищо по този въпрос.
На 28 и 29 септември в Мюнхен се провежда конференция между лидерите на Италия, Германия, Англия и Франция. Прави впечатление отсъствието на представители на СССР. Целта е ясна — трябва да се изолира комунистическата държава. Английските и френските дипломати се надяват да настроят Германия срещу Съветския съюз. Така се стига до подписването на Мюнхенското споразумение, което предава Судетската област на Германия. „Миротворците“ Даладие и Чембърлейн са посрещнати в своите страни като спасители на мира. Чехословакия е поставена на колене, тя не може да се бори с толкова велики сили наведнъж, въпреки че СССР заявява, че ще изпълни договорните си задължения, независимо от това дали, както е по договор, Франция ще направи същото, стига само Чехословашката република да поиска това.58 Царица Йоанна описва твърде кратко участието на царя в европейските дела в навечерието на Мюнхенската конференция. Тя пише, че по покана на английския министър-председател Чембърлейн царят го посещава, а след това, тръгвайки за Германия, се отбива във Франция и се среща с Даладие и Боне. Визитата на царя при фюрера Йоанна характеризира като „положителна“. За нея най-голямото доказателство за усилията на царя е писмото, получено от Чембърлейн, в което министър-председателят изказва своите благодарности на Борис за положените от него усилия за европейското разбирателство. Мнението на царя е, че ще запази това писмо и един ден, ако го изправят на съд, ще го покаже, та да видят всички, че е извършил и той поне едно добро дело. Според Йоанна царят казал тези думи с „горчив хумор“.59