П. Шопов пише, че през февруари 1943 г. Любен Пулев има едно или две посещения в Турция, където се среща с американски дипломати, между които е и бившият американски пълномощен министър в София Дж. Ърл, който е прехвърлен като военно аташе в турската столица. До германците достига информация за контактите на Пулев и чрез пълномощния си министър Бекерле те се опитват да разберат подробности, но Бекерле не успява да се сдобие с повече сведения. През май същата година в Турция е изпратен друг българин, за да осъществи контакти с американската дипломация. Това е Георги Киселов, който е председател на Съюза на индустриалците в България. Българската политика е подложена на критика от германска страна за това, че иска да запази новоприсъединените територии за тамошните евреи и България е предупредена да направи всичко възможно за предпазване на страната от комунизация.463 През първите месеци на 1943 г. са извършени няколко политически разстрела. Пръв от куршумите на комунистите пада ген. Хр. Луков, който е подчертан антикомунист и краен германофил, така че неговото ликвидиране успокоява и управляващите. Фактът, че Луков не е одобряван от правителствените кръгове, води и до съмнения, че неговото убийство е инспирирано именно от тях. След генерала са ликвидирани антикомунистите Сотир Янев, който е народен представител и полк. Атанас Пантев, който е бивш директор на полицията.464 През пролетта на 1943 г. правителството решава да се създаде нов орган, наречен Върховно комисарство на военновременното стопанство. Този нов орган има за задача да организира и координира експорта и импорта на България, с цел задоволяване на населението с нужните стоки. Министър-председателят предлага на Петър Аладжов да поеме службата на Върховен комисар, но както пише Аладжов в спомените си, той отказва, защото иска да запази своята аполитичност. Министерската заплата, която Филов споменава, че ще получава, не е достатъчен мотив за Аладжов. Както той самият пише, по това време една министерска заплата е около 28–30 хил. лв., а той като директор на Българската търговска банка получава 64 хил. лв. Все пак, П. Аладжов става Върховен комисар на военновременното стопанство, след като е граждански мобилизиран.465
На 30 май Бекерле връчва на царя нова покана за посещение при Хитлер. Борис отпътува на 3 юни сутринта, придружаван от Ханджиев, Балан и Бърдаров. Той се връща на 5 юни, а същия ден вечерта Филов е при него, за да научи подробности за срещата. На нея се е обсъждало положението на Балканите, германците очаквали евентуален десант през Пелопонес. „От нас искат да заемем Североизточна Сърбия (Тимошко до Морава), за да се освободи тамошната германска дивизия и гръцка Македония приблизително до Бистрица. Станало дума и за Солун. Царят отклонил идеята да се заеме от нас с мотивировката, че това би раздразнило както италианците, така и турците. Солун трябвало да остане следователно под германско командуване.“466 Царят дава принципно съгласие, но отново поставя условието да се достави въоръжение за българската армия.
В края на юли румънците изразяват желание да се установи сътрудничество между България, Румъния и Унгария, въпреки че румънско-унгарските отношения са изключително деликатни. Това предложение е отправено от Антонеску в разговор с българския пълномощен министър в Букурещ Петров, който го предава на българското правителство. В предложението се казва, че бъдещото съгласие между страните ще ги предпази от някои опасности при усложняващата се обстановка, като не се търси излизане от съюза с германците. Филов, след като обсъжда предложението с царя, го прави достояние и на Бекерле.467 Предявените германски искания за заемане на нови територии от българската армия с цел освобождаване на немските части от тях, са удовлетворени. На 5 юли 1943 г. е разпоредено „7-а пехотна българска дивизия да окупира Халкидическия полуостров и гръцка Македония източно от р. Вардар, но без Солун.“468 В. Александров пише, че на 22 юли 1943 г. в София цар Борис III приема шефа на Абвера адмирал Канарис. Липсват документи за какво е ставало дума на тази среща, но царят е изказал недоволство от работата на германското военно разузнаване в България, защото е смятал, че Абверът представя неговата личност в Берлин в не съвсем положителна светлина. Не може да се каже дали в едночасовата среща между двамата става въпрос и за българските неофициални контакти в Турция.469 В края на 1942 г. и румънци, и унгарци започват да действат за сепаративен мир с Антихитлеристката коалиция и предлагат на Италия да се включи в тази акция, но Мусолини отказва, а Чано, който е съпричастен към тази идея, е свален от поста външен министър, заедно с останалите „пораженски“ министри.
464
Марков, Г. Камбаните бият сами (Насилие и политика в България 1919–1947 г.). С., 1994, с. 130–132.
468
Попов, И. Дейност на българското главно командване през Втората световна война. С., 1993, с. 126.