На 10 юли 1943 г. започва дебаркирането на англо-американските войски на о. Сицилия. На 25 юли крал Виктор Емануил заменя Мусолини с Бадолио. Хитлер решава да помогне на своя съюзник. Мусолини е освободен от германците и на 23 септември застава начело на създадената Италианска социална република, разположена на територията на Северна и Централна Италия. Германия изисква от своите сателити да признаят новосъздадената република. С решение от 27 септември българското правителство я признава, но не скъсва отношенията с кралското правителство.470 На 3 септември се подписват предварителните клаузи, а на 29 септември пълните условия на италианската капитулация. Прави впечатление, че на 27 август СССР упълномощава ген. Айзенхауер, който командва съюзническите войски в Италия, да подпише капитулацията от съветска страна.471
В началото на август в България тръгват слухове за предстоящи промени в правителството и се засилват, след като Г. Кьосеиванов е повикан от Берн, където е пълномощен министър, на разговори в София. Може би завръщането на бившия министър-председател е свързано с опитите за установяване на контакт със съюзниците, тъй като освен в Турция, друга възможност за това може да се търси в Швейцария.472 На 9 август се получава нова покана за посещение на царя при Хитлер. На следния ден Филов е при царя, с когото уточняват, че не бива да се поемат нови ангажименти, ако германците предявят претенции за такива.473 Борис III решава да тръгне в събота, на 14 август, за да избегне „фаталната“ дата 13-ти и се връща на 15 август следобед. Вечерта той изказва пред Филов недоволството си от визитата при Хитлер: „На връщане даже пожелал да го срещне неприятелски аероплан, та да се свърши с него. Всъщност, няма причини за толкоз песимизъм. Германците поискали две наши дивизии (един корпус) за Северна Гърция и евентуално Албания, които да пазят тила на германците в Гърция и по албанското крайбрежие.“474 Балан и Ханджиев, които придружават царя, констатират неговото мрачно настроение още в Германия. Арх. Севов твърди, че Борис се е върнал „най-потиснат от предпоследното и последното си пътуване в Германия“.475 Германските ръководители заявили, че опасност от Турция няма. Били настроени зле срещу италианците, но били решени да бранят територията им, били оптимисти и за Източния фронт. Впечатлението било, че германците демонстрират увереност, без да посочват по какъв начин смятат да се справят със създалата се ситуация.
Царят заболява сериозно на 23 август вечерта, а министър-председателят е уведомен на 25 август следобед, когато го викат в двореца и там арх. Севов го запознава със здравословното състояние на царя. На 26 август то се усложнява и Филов пише: „Лекарите смятаха, че Царят може би ще свърши още тази нощ. На следния ден, петък, 27. VIII., положението се подобри и ни вдъхна нови надежди. Царят беше в съзнание, познаваше близките си, беше помилвал ръката на Царицата, беше попитал Евдокия как е, но разговор не можеше да води.“476 След това Филов продължава обясненията си в дневника: „Нощта в петък срещу събота Царят прекарал спокойно, обаче в събота положението се влоши. Яви се двойна пневмония и нервно безпокойствие, което се беше появило още вчера и поради което бяха повикали от Берлин още един специалист, Декринис, който пристигна тази сутрин с аероплан.“477
Една от версиите за смъртта на Борис е, че немският пилот Бауер рязко е сменял височините при завръщането на царя от Германия. Друга версия е, че в кислородната маска на цар Борис в самолета е имало отровни вещества, но в разговор между Илчо Димитров и Станислав Балан, последният казва, че за царят е нямало отделна маска, а самият Балан я е ползвал и когато Борис сяда на пилотското място, той му я предоставя и след това отново царят му я връща.478 След пристигането си царят с нищо не показва, че нещо не е наред. На 16 август Борис приема на „прощална аудиенция“ пълномощния министър на марионетната Хърватска държава. На 17 август той отива в двореца Царска Бистрица. На 18 август е на лов. На 19 август прави излет до връх Мусала, заедно с княз Кирил, Ст. Балан и още двама адютанти и именно този ден усеща първия симптом на болеста — неразположение в сърдечната област и „задух и заморяване“. На 20 август има разговор с пълномощния министър в Берлин — Загоров. На 21 август е предвиден лов, но царят отново се чувства „зле“. В неделя на 22 август разговаря с ген. Михов в двореца.479
470
Димитров, И. Българо-италиански политически отношения 1922–1943 г. С., 1973, с. 362–365.
471
Пинтев, С. България на тристранните съюзни конференции в края на 1943 година (Москва и Техеран). — Исторически преглед, 1996, № 2, с. 62.