На 23 август Борис се среща с арх. Севов и се оплаква, че е болен. Същия ден е прегледан от двама лекари. Следобед той работи в дворцовата канцелария, а вечерта е трябвало да прегледа някои документи, но се е почувствал неразположен. Споделя със сестра си княгиня Евдокия, че не се чувства добре. „Към 19,30 ч. започнал да повръща и изгубил съзнание.“ Трима лекари идват и констатират „тежко заболяване на жлъчката“. Вечерта П. Димитров му приписва следните думи: „Достатъчно за днеска. Ще продължа утре. Не мога да разбера какво ми става. Никога не съм се чувствувал така зле. Възможно ли е тези хора да са ми дали някаква отрова със закъснително действие? Само това ми трябва. Срещата беше ужасна и аз трябваше да се боря часове с Хитлер и антуража му, за да предпазя България от лапите му. Но, в края на краищата успях. Няма да им позволя да разрушат моята страна, дори и с цената на живота ми.“480 Не е ясно обаче пред кого царят е произнесъл тези думи.
Малко по-късно царят губи съзнание, а диагнозата на лекаря, който се намира в двореца, е сърдечен удар. Идват най-добрите софийски лекари, чиято диагноза е тромбоза в лявата сърдечна артерия. Впоследствие е повикан германският лекар проф. Зайц, специалист по вътрешни болести, който е измъкнат от развалините на клиниката си, бомбардирана същия ден. Той се съгласява с вече дадената диагноза и предлага да се повика д-р Епингер от Виена. П. Димитров пише, че „едва ли някой е знаел по това време, че Епингер е специалист по отровни газове.“481 Те преценяват, че заболяването е свързано със сърцето. Болестта на царя се пази в тайна, някои от управляващите и царското семейство научават за болеста в сряда — 25 август, а останалите са уведомени от официалното комюнике, което е оповестено на 26 август.
Царят е в безсъзнание, но в четвъртък — 26 август, идва за малко в съзнание. Пашанко Димитров пише, че поради симтомите на царя за нервно разстройство, е повикан и лекар от Будапеща, който бил казал: „Изправени сме пред последиците на отравяне.“482 На 28 август състоянието на царя се влошава и той издъхва в 16.22 ч.483 Според смъртния акт, издаден от Министерството на правосъдието на 30 август, „смъртта е последвала от запушване на лявата сърдечна артерия (тромбоза), двустранна пневмония, отток на белите дробове и на мозъка“.484 Според българските лекари версията, че царят е отровен е необоснована и според тях той е получил инфаркт. На 29 август Бекерле разговаря с тримата чужди лекари и остава с впечатление, че царската смърт е насилствена и така докладва в Берлин. Там пък Хитлер решава, че царят е отровен, а виновник е „Савойската династия“ и че средството е „змийска отрова“.485 Според Хитлер извършител на убийството е сестрата на царица Йоанна, принцеса Мафалда, но Мафалда пристига в България едва за погребението на своя зет, така че няма как да го е убила.486 Хитлер заповядва да се арестува българската царица и да бъде изпратена в Германия, но благодарение на военновъздушния аташе Шьонебек тази заповед е отменена.487
След смъртта на цар Борис III, на престола се възкачва неговият син Симеон II, но поради това, че е малолетен трябва да се избере Регентски съвет. До неговото избиране властта се поема от Министерския съвет.488 Германците веднага излизат с версията, че за смъртта на царя има вина италианският двор. Сестрата на царица Йоанна присъства на погребението на своя зет, но при отпътуването й от България тя попада в ръцете на нацистите и е изпратена в концлагер, където по-късно намира смъртта си. На 29 август Зайц и Епингер отпътуват от страната. По-късно е направена аутопсия на царя и се установява, че е починал от инфаркт.489 По повод кончината на цар Борис III правителството издава прокламация, в която се казва: „Българи! Негово Величество цар Борис III, нашият любим цар-обединител, след кратко и мъчително боледуване, днес, 28 август 1943 г. в 16 ч. и 22 м. предаде Богу дух в Двореца София, обкръжен от царското семейство. Неизмерима е загубата за България. Неизмерима е скръбта на целокупния български народ. Неизмерима е и признателността му към неговия любим, незабравим и велик цар-обединител. Всички българи имаме свещения дълг да следваме неотклонно неговия завет — да бъдем единни и сплотени и да работим всеотдайно за напредъка и благоденствието на обединена България. Нека вечна да бъде паметта му! София, 28 август 1943 г.“490
480
Димитров, П. Труженик, гражданин, цар. Борис III цар на България 1894–1943 г. С., 1990, с. 18.
483
Златен фонд на БНР. Из прокламация, четена от министър-председателя Филов пред ОНС — сиг. н. ИА 453, презапис от плочи на ЦДИА.
488
Златен фонд на БНР. Из прокламация, четена от министър-председателя Филов пред ОНС — сиг. н. ИА 453, презапис от плочи на ЦДИА.
490
Бурилкова, И., И. Гезенко. Българските царе в Народното събрание 1879–1946 г. С., 1996, с. 354.