На 28 август 1943 г. Филов чете прокламация на правителството, в която се казва, че поради смъртта на цар Борис на престола се възкачва неговият син Симеон. Докогато чете прокламацията, премиерът е много развълнуван и говори с разтреперан глас, дори накрая обърква годината и вместо да каже 1943 г., той казва 1843 г.491 Ето какво е мнението на царица Йоанна за смъртта на цар Борис III: „Все пак моето дълбоко убеждение е следното: Борис, моят съпруг, не умря от естествена смърт. Неговият край, по един или друг начин, бе престъпно предизвикан.“492 Царицата се спира на всички версии, изложени до момента и категорично се противопоставя на немската версия, че нейната сестра Мафалда е убийцата на българския цар, защото последната е пристигнала два дни след смъртта му. Йоанна не позволява аутопсия на царското тяло, но въпреки това тя е извършена.493 Ал. Цанков смята, че царят е отровен и разказва за една среща през януари 1945 г., състояла се във Виена между него и проф. Епингер. Според Цанков Епингер му споделя: „Цар Борис не умря от естествена смърт. Той бе отровен. Германското разузнаване — продължи той — знаело, че отровата е дошла през Турция.“494 Цанков казал на лекаря, че в България се носи слух, че германците са отровили българския цар, но Епингер от своя страна пита какви биха били мотивите им. Бившият министър-председател заключава, че няма никакви причини да не вярва на професора. Нататък той разсъждава, че съществуват три версии за смъртта на царя, но се колебае коя да подкрепи и затова ги излага по следния ред — първата е с германска следа, втората е със съюзническа, а третата версия е самоубийство.495 Илчо Димитров в разговор с Ружа Василева през 60-те години се интересува за подробности около смъртта на цар Борис III. Оказва се, че Василева е участвала в аутопсията на царя. Тя споделя следното: „Беше наредено да не се отваря главата — царят беше плешив и не трябваше да личи шева. Отворихме тялото. Тогава бях още млада лекарка и не бях виждала толкоз очевиден, толкова ясно изразен инфаркт. Поради това, главно внимание обърнахме на белите дробове, тъй като имаше съмнение в лекуващите лекари за бронхопневмония, но това не се доказа.“496 Години след Втората световна война, Стойчо Мошанов, председател на XXIV ОНС, в разговор с историка Илчо Димитров заявява, че: „Цар Борис има две неоспорвани заслуги по време на войната — първо, че не допусна унищожаването на българското еврейство и второ, че остави в Народното събрание опозиционна група.“497
Има автори, които предварително избират дадена версия и започват с всички сили да я защитават. Ст. Влахов-Мицов пише убедено, че царят е отровен и прави анализ кой има най-голяма изгода от неговата смърт. Според него отровата, която е използвана, е подобна на тази, с която англичаните са отровили гръцкия диктатор Метаксас. Авторът достига до извода, че отровители са комунистите, а инспиратор е Москва и заключава, без да даде доказателства: „Едва ли някога ще узнаем името на човека, осъществил поръчката на Москва и начина, по който той отрови цар Борис III. Юда беше възкръснал в лицето на една партия, чието морално кредо беше: «Какво тук значи някаква си личност?» Мизерните сребърници за националното предателство щяха да бъдат изплатени от Сталин година по-късно, когато започна трагедията на целия ни народ.“498
Цар Борис се утвърждава като единствената силна фигура в България, след като успява да отстрани военните от властта, която те вземат с преврата от 19 май 1934 г. Монархът винаги се старае да заличи дистанцията със събеседниците, с които се среща, неизменно се стреми да покаже, че е съпричастен към проблемите на своите поданици.499 Поведението му се отличава от това на неговия баща цар Фердинанд. То се характеризира с „простота и естественост, изразено отдръпване от показност, парадност и аристократично високомерие.“500 В книгата с гръмкото заглавие „Кой уби царя на България“, която без колебание можем да отнесем към жанра историческа фантазия, българският монарх е представен като цар-супермен и едва ли не от него зависят почти всички значими събития през войната. Но това може би е и опит чрез художествения сюжет да се покаже уважение, а защо не и да се потърси реабилитация за водача на българската външна политика от онова време. Не можем да говорим за научност в споменатата книга, а по-скоро за романизиране на исторически факти. Има и редица напълно измислени събития с цел да се покаже в благоприятна светлина личността на царя, а тази на фюрера да се представи крайно негативно.501
499
Петров, Н. Образът на цар Борис III в дневния ред на българското общество 1918–1943 г. — Исторически преглед, 2002, № 1–2, с. 50–51.