Със смъртта на царя завършва един етап от българската политика. Монархът внимателно премисля всеки свой ход. След него българските политици трябва да покажат какво са научили от своя „учител“. Царската външнополитическа линия трябва да продължи, ако управляващите в София искат да избегнат редица сложни проблеми. Германия губи войната. България няма възможност да се откъсне от нейната политическа орбита, без това да се отрази негативно, но от друга страна, България в този момент няма от къде да получи подкрепа за евентуалното си излизане от пакта. Българските политици трябва внимателно да преценяват всяко свое действие.
[#40 Пак там, с. 188.]
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ СЛЕД СМЪРТТА НА ЦАР БОРИС III
След смъртта на цар Борис III се налага избор на Регентски съвет. Сред политическите кръгове има нагласа, че регентството може да се „конституира“ и на по-широка основа, че отрицателните настроения към водачите на буржоазната опозиция вече са преминали. След консултации в Берлин регентите са избрани — княз Кирил, Богдан Филов и ген. Никола Михов. На 14 септември е избрано и новото правителство начело с финансиста Добри Божилов.502 Според Търновската конституция избраното регентство е незаконно, поради това, че чл. 27 предвижда избора на регентите да се извършва от Велико народно събрание, а не от Обикновено, какъвто е случаят. Според чл. 29 княз Кирил също не е правомерно избран за регент, тъй като не е заемал нито една длъжност, която според конституцията дава право човек да бъде избран за регент.503
След смъртта на царя, министър-председателят Б. Филов приема бившите министър-председатели Н. Мушанов и К. Георгиев, за да изслуша мненията им по разрешаването на възникналата криза. Германия прави внушения на ръководни постове в регентството и правителството да бъдат включени нейни протежета като Ал. Цанков и ген. Вълков. Но Филов има своя позиция за продължаване на царската политика. Е. Калинова и И. Баева пишат, че „легалната опозиция предлага, макар и неофициално, неин представител да участва в Регентския съвет.“504 На 9 септември парламентът избира Регентския съвет, въпреки острата реакция на опозиционерите Н. Мушанов, П. Стайнов и А. Държански. Мнозинството не взима предвид техните аргументи за избиране на законно регентство от ВНС. Опозиционните депутати напускат Народното събрание и не участват в гласуването.505 Претенденти за регенти са и Кьосеиванов и Калфов, чиито кандидатури правителството успява да отклони, макар че тази на Кьосеиванов има силни подръжници.
На 11 септември регентите полагат клетва.506 Във времето между смъртта на царя и избирането на Регентски съвет за наместник на новопровъзгласения цар Симеон е определен Министерският съвет. Управляващите се оправдават, че нарушаването на конституцията при избора на Регентски съвет е поради твърде сложната военна обстановка.507 Новото правителство започва работа на 14 септември. Министър на външните работи става досегашният пълномощен министър в Анкара Киров, на вътрешните работи — Дочо Христов, а военен — ген. Русев.508
След юлските събития в Италия, Германия е лишена от основния си съюзник в Европа. На 3 септември в Лисабон се сключва примирие между съюзниците и Италия. Хитлер решава в Северна Италия да образува прогерманска италианска държава, но за целта е необходимо начело на новата държава да застане Дуче. На 12 септември Мусолини, който е арестуван и въдворен в хотел в планината Гран Сасо, е освободен от немците с помощта на парашутисти и със самолет е откаран при Хитлер. Обявява се създаването на „Социална фашистка република“.509 От сателитите се иска да признаят новата италианска държава. След дълги разисквания управляващите в България решават да изпълнят желанието на Берлин. На 27 септември българският външен министър Киров приема Бекерле и му прочита декларацията, с която България признава новата република начело с Мусолини. Германският дипломат иска в декларацията да се включи и заявлението, че това е единствената италианска държава, така както е направила Румъния, но Киров, който по принцип е доста резервиран към Германия, отказа. Два дни по-късно е публикувано и комюникето за признаването на Социалната република.510 На 13 октомври Италия обявява война на Германия, а съюзниците признават Италия за съвоюваща страна.511 „След капитулацията на Италия, германските войски окупират Албания, обезоръжават италианските войски и неофициално провъзгласяват Албания за самостоятелна държава.“512
503
Конституция на Българското царство: Чл. 27. Регентството състои от троица регенти, които се избират от Великото народно събрание. Чл. 29. Членовете на регентството могат да бъдат министри, председателят и членовете на върховното съдилище или пък лица, които са заемали безукорно тия длъжности.
507
Бурилкова, И., И. Гезенко. Българските царе в Народното събрание 1879–1946 г. С., 1996, с. 357–359.
509
Митев, Й. Италиано-българските отношения след сваляне правителството на Мусолини септември — ноември 1943 г. — Известия на Военноисторическото научно дружество, 1967, № 3, с. 64–65.
510
Тошкова, В. Външната политика на правителството на Добри Божилов септември 1943 — май 1944 г. — Исторически преглед, 1974, № 2, с. 11.
511
Митев, Й. Италиано-българските отношения след сваляне правителството на Мусолини септември — ноември 1943 г. — Известия на Военноисторическото научно дружество, 1967, № 3, с. 64.
512
Попов, И. Дейност на българското главно командване през Втората световна война. С., 1993, с. 130.