Както пише Д. Казасов, Мусолини съставя ново правителство в Милано и екзекутира фашистите, които са изменили на неговата политика. Сред екзекутираните е и граф Чано, зет на Дуче.513 Регентите взимат решение колебливият Киров да бъде заменен като външен министър, като за повод послужи заболяването му. На 12 октомври те заявяват на министър-председателя, че трябва да сондира Шишманов за заместник на Киров и така да нагласи всичко, че смяната да се извърши на 14 октомври. На следния ден Бекерле донася информацията, че посещението на регентите при фюрера е определено за 18 октомври.514 На 14 октомври указите за освобождаването на Сава Киров и за назначаването на неговия пост на заместника му Димитър Шишманов са подписани от регентите. Шишманов приема с условие да бъде щаден, поради болнавото си състояние и уточнява, че дълготрайни нощни министерски съвети не би могъл да издържа. На неговото място като главен секретар на Министерството на външните работи е назначен Кочо Сарафов.515
Филов и принц Кирил тръгват за Германия с влак на 16 октомври и пристигат на 18 октомври, посрещнати от Хитлер и Рибентроп. Хитлер заявява, че в последно време Германия е била сполетяна от две беди — смъртта на цар Борис и предателството на Италия. Германските ръководители правят обзор на военната обстановка и бъдещите планове за водене на военните действия. Според Филов „изобщо не говорят вече за една решителна победа, а повече за успешна отбрана. Разчитат, че идущата пролет, с новите войски, които приготовляват и главно с новите оръжия, ще могат да нанесат решителни удари, било в Русия, било в Италия, отдето се надяват даже да могат да изгонят англо-американците.“516 На 19 октомври регентите отпътуват от Главната квартира, твърде доволни, както пише Филов, че от България не се иска нищо. В София те пристигат на 22 октомври, но се налага да променят маршрута, по който пътуват, поради съюзническите бомбардировки в Македония, където най-напред Скопие, а след това и Ниш са бомбардирани усилено.517
В началото на ноември към Главната квартира на Хитлер потеглят Божилов и новият външен министър Шишманов, които се завръщат в България на 9 ноември. И тяхното посещение се оказва без конкретни последици.518 Италианската легация в София се разделя, като досегашният посланик Мамели се обявява за краля, а консулът Грациани подкрепя Мусолини. София се отнася предпазливо към италианската криза и се стреми да си изясни по какъв начин ще действат Унгария и Румъния, които също не желаят да се конфронтират с правителството на маршал Бадолио.519 На 3 ноември 1943 г. Мамели е уведомен, че за италиански представител е определен Грациани и привържениците на краля в едноседмичен срок трябва да освободят сградата на италианската легация.520 Румъния и Унгария също правят възможното да са толерантни към привържениците на кралското правителство. Българското Министерство на външните работи образува тричленна комисия, която получава ключовете от хората на Мамели и след това ги връчва на Грациани, който е определен за представител на Дучето за България. Мамели се опитва да продължи политическата си дейност, но вече като „частно лице“.521 Ст. Пинтев пише, че на среща от 21 октомври 1943 г. между английския външен министър и Сталин, първият се интересува каква би била позицията на СССР, ако на България се предяви искане за изтегляне на нейните войски от гръцка и югославска територия. Съветският ръководител отговаря, че Москва е готова, ако се наложи, да преустанови дипломатическите си отношения с България.522
519
Митев, Й. Италиано-българските отношения след сваляне правителството на Мусолини септември — ноември 1943 г. — Известия на Военноисторическото научно дружество, 1967, № 3, с. 67.
522
Пинтев, С. България на тристранните съюзни конференции в края на 1943 година (Москва и Техеран). — Исторически преглед, 1990, № 2, с. 59.