На Техеранската конференция между Сталин, Чърчил и Рузвелт, която се състои в края на ноември и началото на декември, британският ръководител застъпва тезата, че трябва да се открие Балкански фронт и Турция трябва да влезе във войната. По отношение на откриването на фронт на Балканите, Сталин и Рузвелт са настроени скептично. На отправената й покана Турция отговаря, че може да се обсъди влизането й във войната на страната на съюзниците. Но турците поставят такива условия за военна подкрепа, преди официално да влязат във войната, че успяват да забавят значително своето решение за участие във военния конфликт.523 На същата конференция е решено вторият фронт да се открие в Северна Франция през май 1944 г.524
От есента на 1943 г. Великобритания решава да започне въздушни нападения над България, за да я принуди да капитулира. В средата на октомври започват бомбардировки в Македония, а месец по-късно — на 14 ноември, София е бомбардирана за пръв път от 130 англо-американски самолети, които изсипват 191 бомби, като 90 от тях имат закъснители и продължават да се взривяват и на следния ден. След 10 дни отново съюзнически самолети атакуват столицата, но този път българската противовъздушна отбрана е по-ефективна и пораженията са по-малки.525 На 10 и 20 декември са извършени нови бомбардировки над София, като българската авиация се опитва да дава отпор според силите си. На 20 декември в бой с противников самолет над Долни Пасарел, Софийско, загива летецът Димитър Списаревски, който е наречен „живата торпила“, защото със самолета си се врязва в противниковия самолет и така го сваля с цената на живота си. Към този случай проявяват интерес японците, които виждат в него повторение на примера на техните „камикадзе“.526 Най-масираната бомбардировка над столицата е на 10 януари 1944 г., когато англо-американците хвърлят 1400 бомби. Тази атака сериозно разстройва, както икономическия, така и политическия живот в София, много хора се евакуират в провинцията.527
Според И. Димитров „към края на 1943 г. българският пълномощен министър в Анкара Никола Балабанов установява връзка с американския агент Анжело Куюмджийски, български евреин.“528 Правителството няма нищо против да поддържа връзка с американски представители, но не смята да отива по-далече от предварителни сондажи. Задачата на Балабанов е да се опита да въздейства за преустановяване на бомбардировките над България, а също да разбере какво мислят американците за новоприсъединените територии.529 Ст. Рачев пише, че в края на януари 1944 г. при българските партизани е изпратен британският офицер с леви убеждения капитан Франк Томпсън. По същото време се получава и първата пратка английска военна помощ за българските партизани от Трънския отряд.530 БРП се опитва да привлече към ОФ лидерите на легалната опозиция, но въпреки положените усилия буржоазните лидери предпочитат легалната съпротива срещу политиката на правителството и регентител. „Към началото на 1944 г. БРП окончателно се отказа от намеренията си за приобщаване към Отечествения фронт на Н. Мушанов и Д. Гичев.“531
В края на януари 1944 г. българският пълномощен министър в Турция Балабанов се намира в България. Тук Филов му казва да предаде в Истанбул, че бомбардировките предизвикват крайно отрицателни настроения сред българите. След завръщането на Балабанов в Турция, той има срещи с Менеменджиоглу и Куюмджийски, като последният от името на правителството на САЩ му казва, че България трябва да изпрати за преговори, както един военен, така и един политик, за да се обсъдят условията. Главното за американците е да се разбере при какви условия българската армия ще застане срещу вермахта, но не желаят да обсъждат териториални въпроси. Балабанов иска прекратяване на въздушните атаки над България и също така изразява надежда, че няма да се засегне независимостта на България. Всичко това българският пълномощен министър изпраща под формата на доклад до външния министър Димитър Шишманов.532 В. Тошкова пише, че на 27 януари 1944 г. съюзниците отправят предупреждение към България, че трябва да се откаже от ангажиментите си към Германия, защото в противен случай „тя ще бъде третирана като съюзник на Третият Райх“.533
Българските управляващи желаят териториалните претенции на България да бъдат признати от съюзниците, но в същото време не искат и да скъсват връзките с Германия.534 На Техеранската конференция съюзниците решават да се принуди Турция да влезе във войната. Германия се опитва да вземе мерки срещу евентуално влизане на турците в конфликта и предлага на българското правителство да се подаде съвместна германо-българска нота до Турция, с предупреждение да не променя статута си на неутрална държава. Българското правителство решава да извика на доклад пълномощния министър в Анкара Балабанов и на 29 януари 1944 г. той докладва пред правителството, че според турските управници Германия вече е загубила войната, макар че турското желание е „Германия да бие Русия, а Англия да бие Германия“.535 Според Балабанов не е удачно българското правителство да изпраща писмена нота до турското правителство. На следващия ден — 30 януари, правителството решава да не се изпраща писмена нота, а българският пълномощен министър „да се ограничи само с едно устно приятелско предупреждение“.536