В началото на януари 1944 г. Върховният комисар на военновременното стопанство Петър Аладжов пътува за Букурещ, където трябва да сключи спогодба за внос на някои стоки. Аладжов пише в спомените си, че в румънската столица той получава от маршал Антонеску покана за среща. На нея маршалът заявил на Аладжов, че войната е загубена и трябва да се помисли за предприемане на спасителни ходове от страна на Румъния и България. Той иска от Аладжов да предаде разговора на регентите и му заявява, че, по-рано, предложение за излизане от войната на двете страни е било отправено до царя, но още преди да го получи българският монарх, за него узнават германците. Аладжов цитира Антонеску, който казал, че след като немците разбират за румънското предложение, той е извикан в Главната квартира, където Хитлер гневно му заявява, че ако се продължи тази политика, то германците ще окупират румънската територия, както това са направили с Унгария. Но трябва да се отбележи, че по това време Унгария още не е била окупирана и до нейната окупация има повече от два месеца. Аладжов продължава в спомените си, че когато се завръща в София, той уведомява регентите за разговора си с маршала.537
Оценката на Филов за голямата бомбардировка над столицата от 10 януари 1944 г. е следната: „10. I. Понеделник. По обед се извърши първото голямо терористическо въздушно нападение над София, при което бяха засегнати всички квартали на запад от «Ал. Невски». Ние заседавахме тримата и напуснахме канцеларията, едва когато бомбите започнаха да падат наблизо. Едва-що бяхме слезли в партера и зданието силно се разтърси…“538 В края на януари в София е българският пълномощен министър в Анкара Балабанов. На 31 януари Филов има разговор с Балабанов и иска от него „да предаде на Менеменджиоглу ефектът от бомбардировките (омраза към англо-американците и вода във воденицата на комунистите). Да го помоли да посредничи пред англичаните за изясняване на този въпрос, като същевременно обясни, че не е в техен интерес да настояват сега за оттегляне на корпуса, понеже с това ще отворим път на Тито.“539 В края на февруари в Турция се намира бившият царски съветник Йордан Севов, чиято мисия е да осъществи контакти със съюзниците, но той успява да предаде само на някои висши турски държавници, че България би искала да постигне примирие с англо-американците. Пак към края на февруари българският пълномощен министър в Турция пита американците, дали ако българското правителство реши да води преговори, те биха приели него и арх. Севов.540
На 16 и на 17 март 1944 г. следват нови съюзнически бомбардировки над столицата. На 30 март има масирана акция над София със запалителни бомби и съюзниците успяват да нанесат значителни поражения. На 16 март регентите отиват на среща с фюрера, на която от българите не се искат нови задължения, но Хитлер изрязва неудоволствие от факта, че Финландия вече мисли за сепаративен мир със СССР. Германският лидер казва също, че България е заплашена от комунизация.541
Регентите отиват с нежелание на тази среща, особено принц Кирил. В разговора си с тях Рибентроп споменава, че Финландия е отхвърлила мирните условия, предложени от СССР, но както пише Филов в дневника си, натъртено казва, че това е било предвидимо и финландците не е трябвало да искат примирие. Според Хитлер на тази среща те само ще обменят мисли по общата ситуация.542 „Голяма грешка било от Финландия, дето тя поискала да й се дадат условия за мир, защото това само отслабвало съпротивителната й сила, без да има каквито и да е изгледи за едно споразумение. Това нещо бе особено силно подчертано, както от Хитлер, тъй и от Рибентроп, очевидно с желанието да се направи едно предупреждение и по отношение на нас, или, както се изрази князът, «тебе думам дъще, сещай се снахо». Хитлер и Рибентроп изобщо смятат, че не бива да се създава впечатление, че може да има друг изход от положението, освен борба докрай и че всяко подхранване на други надежди влияе зле върху духа на населението.“543 Регентът ген. Михов подробно записва в своя дневник впечатленията си от срещите с Хитлер и Рибентроп. Ето фрагмент от написаното за германския лидер: „Фюрерът натъртваше на мисълта, че с Русия е невъзможно споразумение. Налага се борба на живот и смърт. … Друг изход нямало, борба на живот или смърт. Това много не ми харесва, ама какво да се прави.“544
538
Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 615–616. По-подробно за бомбардировките вж. Руменин, Р. Летящи крепости над България. С., 1990.