На 22 януари съветската легация в София отправя вербална нота до българското правителство, в която заявява, че във Варна се строят германски военни плавателни съдове (лодки и катери), които се използват за военни действия срещу СССР и затова в нотата се настоява строежът им да бъде прекратен. Външният министър дава устен отговор, който е съгласуван с Бекерле и Рибентроп, но грубият тон, за който последните двама настояват, отсъства от отговора на Шишманов. Недоволен от отговора, на 1 март СССР изпраща нова нота и настоява строителството да бъде прекратено. Правителството и регентите, обезпокоени, търсят начин да прекратят производството на тези съдове. Един от възможните варианти е спирането на доставките на нефт, който се използва за добиването на електричество във варненската корабостроителница, „под предлог, че е нужен за други цели“. Тази възможност не е осъществена, но е показател, че управляващите в България имат желание да не изпълняват съюзническите си задължения към Германия.553 На 17 април съветското правителство изпраща нова нота до България, която е разисквана само от регентите, министър-председателя и външния министър. В. Тошкова заключава, че „нотата получава невероятно смешен отговор — молба да се съобщят фактите, които потвърждават обвиненията за оказването на широко съдействие на Германия от страна на българските власти.“554 В нотата на СССР от 26 април се настоява да се открие отново консулството на Съветския съюз във Варна, а също и такива в Бургас и Русе. На правителственото заседание се оформят две тенденции — едната, поддържана от Бешков, да се открие търговското консулство във Варна, а за останалите две да се „настоява за реципрочност“. Другата, защитавана от Шишманов, да се гледа на съветското предложение „благосклонно, но срещу обещание, че ще се възстановят търговските отношения“. Бешков е подкрепен от 4 министри, а останалите подкрепят Шишманов. В края на заседанието на кабинета Бешков декларира, че ако се приеме становището на Шишманов и това доведе до скъсване на отношенията със Съветския съюз, той ще си подаде оставката. Тази негова декларация е подкрепена и от министър Партов. Въпросът е предаден на Регентския съвет за разрешение, а той решава да се консултира с Германия. Бекерле е противник на откриването на съветски консулства, а Рибентроп иска да се даде „рязък отговор“ на СССР, но се съгласява, че откриването на консулствата трябва да бъде обвързано с подновяване на стопанските отношения.
На 6 май Стаменов връчва българския отговор на Молотов, който заявява, че това не било отговор.555 На 9 май е изпратена нова съветска нота. Основното, според министър-председателя Божилов, е да се спечели малко време, за да се види какво ще стане с „десантите“, които се очакват „тези дни“. Отговорът се връчва на 15 май, но има предупреждение от петима министри — Партов, Йоцов, Бешков, Петров и Вазов, че при евентуално скъсване на отношенията и обявяване на война със СССР, те ще си подадат оставките.556 На 18 май следва нова нота на СССР до българското правителство. В нотата се съобщава, че ако не се възстанови консулството във Варна и не се открият нови такива в Бургас и Русе, Москва ще счита за невъзможно да продължи отношенията си с България, като държава, която помага и е готова за в бъдеще да помага на Германия във войната й срещу СССР.557 На практика, тази дипломатическа офанзива на СССР довежда до безизходица българското правителство и респективно до неговата оставка.558
Обстановката в страната става политически лабилна. Проблемът е дали трябва да се даде властта на крайнодесните Александър Цанков и Петър Габровски, или на по-умерените. Регентите в крайна сметка решават да възложат неофициално на Иван Багрянов мандат за съставяне на ново правителство на 24 май.559 Както пише И. Димитров, теорията на Багрянов е, че той ще успее да поддържа отношения, както с Германия, така и със Съветския съюз, но мнението на Бекерле е, че поддържането на отношенията между СССР и България не зависи само от българската страна, а и от позицията на Москва.560 На 3 май в Панчарево князът и Филов приемат министър-председателя, който заявява, че предната вечер в Министерския съвет са се появили големи трудности във връзка със съветската нота от 26 април, в която Москва иска откриване на консулства във Варна, Бургас и Русе, за да може да следи дали българските летища се използват от германски самолети. Министрите се разделят на две групи, като първата държи откриването на консулствата да се обвърже с възобновяване на българо-съветските търговски отношения. Втората група иска това да се отнася само за консулствата в Бургас и Русе, а варненското консулство да се възстанови веднага. На срещата в Панчарево се решава да се потърси консултация с Бекерле. Два дни по-късно отговорът на нотата е готов и след регентите той е одобрен и от Министерския съвет. Както пише Филов, отговорът е съставен по начин, от който може да се извади заключение, че българите са съгласни с откриването на консулствата.561
557
Тошкова, В. Външната политика на правителството на Добри Божилов септември 1943 — май 1944 г. — Исторически преглед, 1974, № 2, с. 31.