На 29 септември 1938 г. Георги Димитров записва в дневника си, че съглашението в Мюнхен между Хитлер, Мусолини, Даладие и Чембърлейн за предаването на Судетската област на Германия е „Нечувано предателство!“60 След „заговора в Мюнхен“61, както е определена Мюнхенската конференция в том III на „История на България“ от 1964 г., плановете на Хитлер търпят развитие. През октомври той изпраща писмо до Бенито Мусолини с предложение за сключване на военен пакт между Германия, Италия и Япония и предложение за подкрепа на италианските планове в Средиземноморието. Мусолини е изненадан, той смята, че агресията ще се насочи към Изток, а излиза, че тя се насочва към Англия и Франция. За България Мюнхен е добро знамение, защото се смята, че веднъж започнали да се разрешават териториалните въпроси, ще се стигне и до българските претенции за Южна Добруджа и излаз на Егейско море. На този етап не се повдига териториално искане към Югославия, заради добрите междусъседски отношения.62 Трябва да се отбележи, че няма да се взема под внимание очеркът на Илчо Димитров, публикуван в книгата „Между Мюнхен и Потсдам“ (С., 1998 г.) за участието на българския цар в европейските дела по това време, тъй като съответства на статиите, публикувани в книгите на същия автор „Миналото като пролог“ (С., 1993 г.) и „България на Балканите и в Европа“ (С., 1983 г.). В същите книги са включени и изследванията: „Един епизод от подготовката на Мюнхенската конференция“, „Полковник Донован в София“, „Външната политика на правителството на Иван Багрянов“. В двете книги, издадени след 1989 г., са включени и статиите: „България и итало-гръцката война“, „Среща в Берхтесгаден“, „Англия и присъединяването на България към Тристранния пакт“, „През погледа на Виши“, „Загадка — мнима и действителна“.
С подписването на Мюнхенското споразумение с Малката антанта е приключено. Л. Спасов пише, че освен Судетите, Чехословакия губи Подкарпатска Украйна и Южна Словакия, които според Виенския арбитраж от 2 ноември получава Унгария.63 На 31 октомври българският министър-председател и сръбският му колега Стоядинович се срещат в Нишка Баня. Там Кьосеиванов предлага на Стоядинович Югославия да подкрепи България в претенциите и за Южна Добруджа и Егея, а пък България от своя страна да подкрепи Югославия за Солун.64 За срещата между българския и югославския министър-председатели, състояла се на 31 октомври 1938 г., Димо Казасов е твърде рязък в „Бурни години“. Не бива да се подценява фактът, че тази книга е издадена през 1949 г., а също така, че Казасов е смятан от мнозина за твърде конюнктурен. Той пише: „На 31 октомври стана в Нишка баня нова среща между Стоядинович и Кьосеиванов, в която двамата прислужници на Берлин си размениха информации върху своята зловеща мисия.“65 През ноември се активизират контактите, отнасящи се до Южна Добруджа. Кьосеиванов разбира за посещението на Карол II при Хитлер и непосредствено преди него разговаря с Рюмелин за претенциите на България към Румъния.66 Цар Борис III получава покана за посещение в Италия през януари 1939 г. Формалният повод е сватбата на една от балдъзите на царя, но Борис няма особено желание да посети Италия, страхувайки се от политическо въздействие. Единствено го успокоява фактът, че Чембърлейн също ще бъде там.
На 25 и 26 януари Борис се среща последователно с Мусолини и Чано и излага пред тях българските териториални претенции.67 На дневен ред е поставен като териториален въпрос номер едно връщането на Южна Добруджа на България. В този смисъл е и разговорът на Сарачоглу с Кьосеиванов на 19 февруари в София. Турският външен министър пътува към Букурещ за редовната годишна конференция на Балканския пакт. Турция с охота се съгласява да посредничи за решаването на териториалните претенции на България, тъй като българското правителство няма такива към самата нея. Турският дипломат внушава на румънските си колеги, че би било добре за Балканския пакт да се удовлетвори българската претенция за Южна Добруджа и да се спечели България за пакта. Даже Турция би се ангажирала с военна помощ за Румъния, ако България участва в нападение срещу Румъния заедно с Унгария или Германия. Северната ни съседка е на мнение, че би било добре България да се привлече към пакта, но категорично отказва да признае българските претенции.68 На 2 март се сключва германо-румънска стопанска спогодба, която поставя Румъния в икономическа зависимост от Германия.
64
Манчев, К. Германия и българо-югославските отношения в навечерието на Втората световна война, Българо-германски отношения и връзки. Т. I, С., 1972, с. 368.
66
Манчев, К. Германия и българо-югославските отношения в навечерието на Втората световна война, Българо-германски отношения и връзки. Т. I, С., 1972, с. 368.
67
Димитров, И. Българо-италиански политически отношения 1922–1943 г. С., 1973, с. 257–258.