На 24 май регентите приемат Ив. Багрянов и го запознават с обстановката, и каква политика трябва да води като министър-председател. На следния ден следобед Багрянов заявява пред регентите, че ще започне сондаж за ново правителство.571 Стефан Недев пише, че през последната десетдневка на май, в качеството си на началник на разузнавателния отдел към щаба на войската, има три срещи с бъдещия премиер Багрянов, който се интересува най-вече за положението на Източния фронт. Недев го запознава с лошото състояние на вермахта и с партизанското движение в България, което се активизира все повече с приближаването на Червената армия към границите на страната.572 На 1 юни новото правителство е факт. Филов пише в дневника си: „В 6 ч. подписахме указите. Новият кабинет никак не ме радва. Боя се Багрянов да не се увлече пак и да докара германската окупация у нас. Все пак друг изход нямаше.“573 Приближеният на Ив. Багрянов д-р Найден Найденов, пише в спомените си, че листата са я изготвили на 1 юни, като за министър на външните работи са включили Дечко Караджов, а не искания от регентите Първан Драганов. Но Багрянов отива сам при регентите. Найден Найденов, Стоил Стефанов и Христо Василев остават да го чакат. Найденов пише, че Стоил Стефанов му казва, че Багрянов е трябвало да бъде придружен, защото регентите могат да го притиснат. Всъщност, така се получава и регентите, отново според Найденов, променят частично листата, като една от промените е Багрянов временно да управлява Министерството на външните работи до поемането на същото от Първан Драганов.574 В духа на убежденията на министър-председателя в кабинета влиза Дончо Костов, който е бил председател на българо-съветското дружество, но на следващия ден се оттегля от Министерския съвет. В правителството влиза и Александър Станишев, който е председател на българо-германското дружество. На 12 юни правителството придобива следния вид: „Иван Багрянов, Първан Драганов, ген. Руси Русев, Борис Колчев, Славейко Василев, Александър Сталийски, Александър Станишев, Михаил Арнаудов, Димитър Савов, Руси Ст. Русев, Христо Василев.“ Последните четрима, както отбелязва И. Димитров, не са участвали във „фашистката политика“ на предишните правителства.575 Багрянов заявява, че няма да се извърши никаква „подлост“ по отношение на Германия нито пък „Бадолиовщина“, но в същото време той е според случая „германофил“ или „русофил“, „фашист“ или „демократ“.576
Ст. Рачев пише, че на 23 май 1944 г. е обкръжена и унищожена Втора софийска бригада, която заедно с кап. Томпсън трябва да посрещне военна пратка от УСО. Малък брой партизани успяват да разкъсат блокадата и да се спасят. Сред тях е и английският офицер, но той заедно със своя радист и неколцина партизани попада на втора засада и е пленен. На 10 юни 1944 г. Томпсън е разстрелян от полицаи, а неговият радист е предаден на Абвера и се прави опит да послужи като примамка за британците, които да продължат да изпращат оборудване и кадри уж за партизаните. Но УСО разкрива измамата и опитът излиза несполучлив. Безспорно ликвидирането на британския офицер е изключително погрешен ход на българската страна. При положение, че войната навлиза в едно русло, което е крайно неизгодно за Берлин, българската полиция се оставя на порива си за разчистване на сметки именно с Великобритания.577
В сборника „Тайните на Третия Райх“ (С., 1992) е събрана документация, отразяваща връзката между немската легация в София и нацисткото правителство в Берлин. Хронологически документите съвпадат с правителствената криза в България и първата публикувана телеграма е от 30 май 1944 г., а последната е от 12 септември 1944 г., когато на власт е вече правителството на Отечествения фронт. На 6 юни с операцията „Овърлорд“ съюзниците поставят началото на втория фронт в Нормандия.578 Съюзническите войски напредват и завладяват Северозападна Франция, достигайки до р. Сена. Както пише П. Шопов, „на 25 август в резултат на въстанието на жителите на Париж, френската столица е освободена.“579
Оценката на Г. Димитров за правителството на Багрянов е, че то също има прогермански характер и че основните министерства „са в ръцете на отявлени германофили“.580 Той пише до Сталин, че „ръководната група начело с Багрянов е призвана да провежда същата прогерманска политика, но по-гъвкаво и умно, отколкото това правеше Божилов.“581 Багрянов решава да поправи отношенията с Москва и да предотврати евентуалното им скъсване. Външният министър Първан Драганов на 14 и 17 юни се срещна с германския пълномощен министър Бекерле, като го уверява, че България няма да промени съюза си с Германия, но с оглед на новата военна обстановка трябва да се действа внимателно. След като Драганов и военният министър ген. Русев посещават Варна и Бургас, външният министър иска от германците да бъдат изтеглени всички военни съдове, намиращи се по българското Черноморие. През юни Драганов има разговори и с ръководителя на съветската легация в София, като настоява Москва да прояви търпимост към България, защото евентуален силен натиск от страна на СССР за разграничаване от политиката на Германия може да доведе до нейната окупация, по подобие на другия германски сателит — Унгария.582