На 16 юли се провежда среща между регентите, министър-председателя, външния министър и българския пълномощен министър в Турция Балабанов, който е повикан в София за указания. Балабанов „получи документ за представителите на САЩ в Истанбул, с който българското ръководство информира САЩ, че крайната цел на правителството е да извади България от войната, щом условията позволят това, с оглед на едно благоприятно положение за бъдещия мир.“583 На 23 юни външният министър П. Драганов докладва пред регентите и министър-председателя сведенията, които е събрал при обиколката си във Варна. Според него там се намират около 60 кораба под германско знаме и едно ято хидроплани. Тази информация вече не може да се отрича и укрива от съветската легация и затова Драганов предлага: „1) Корабите, които са за отбрана, могат да останат в пристанището. По-добре под български флаг и екипаж. 2) Корабите, които са за нападение — не могат да останат, а ако не могат да се изтеглят, да минат под български флаг. 3) От българско пристанище не може да излизат военни кораби за придружаване конвои и др. 4) Ятото хидроплани не може да остане и то е първото, което трябва да се махне — за да дадем и доказателство на русите, че сме последователни.“584 Драганов заявява, че всичко, което може да се сметне за нападателни средства, трябва да се изтегли от Варна, а пристанищата ни в Черно море трябва да имат статут на такива в неутрална държава, що се отнася до действия спрямо СССР. Регентите и министър-председателят приемат предложенията на Драганов.
На 20 юли германски военни организират атентат срещу Хитлер. Ето какво е записал в дневника си регентът Филов за този ден: „20. VII. Четвъртък. Получихме надвечер съобщението за атентата срещу Хитлер, извършен днес. Той е на всеки случай вече признак за разложение в германската армия, макар превратът да е бил осуетен. Сега се обясняват по-добре и събитията на Източния фронт, които генералът означава като «Добро Поле».“585 През март 1943 г. армейската опозиция във вермахта се опитва да организира два атентата срещу фюрера, но и двата се оказват неуспешни. За опозицията срещу Хитлер подробно пише В. Александров в книгата „Черната капела“.586 По-различна е ситуацията на 20 юли 1944 г., когато Щауфенберг поставя куфарчето с експлозив в непосредствена близост до Хитлер. Само една случайност спасява фюрера. Леко ранен, Хитлер остава на власт, а заговорът е смазан. Ръководителите на атентата, между които е и Щауфенберг, са разстреляни още на 20 юли.587 След неуспешния атентат националсоциалистите екзекутират около 5000 души, обвинени, че са участници в заговора. Много висши офицери загиват от нацисткия терор.588 Ето част от това, което е записал в своя дневник външният министър Първан Драганов на 21 юли, само ден след атентата срещу фюрера: „Катастрофата за Европа, за Германия, за България наближава. Събитията се развиват и ще ни изпреварят, без да можем да направим нещо за спасението на страната ни, за да не стане театър на военните действия, с всичките последици, което това влече след себе си. Няма да имаме време да се организираме вътрешно и да действуваме политически външно.“589
За Съветския съюз основното искане си остава откриването на консулства на българска територия. На 11 юли Вилхелмщрасе уведомява българската страна, че Германия е готова да изтегли от Черноморието десантните лодки, а също и хидроропланите.590 В края на юни и началото на юли Г. Киселов се среща в Анкара с американски дипломати. Контактите са неофициални, но са одобрени от правителството.591 Драганов подготвя отговор на съветската нота от 18 май за консулствата и на 27 юли запознава регентите с него, както и с придружаващото писмо, което е написал лично до Молотов. На следния ден той дава отговора и на германския пълномощен министър Бекерле, но му заявява, че няма да чака отговор от Берлин и ще връчи отговора на Кирсанов. Това прави неприятно впечатление на Бекерле и той заявява, че този факт няма да се изтълкува положително в Берлин. На 30 юли Драганов връчва на Кирсанов отговора и писмото до Молотов. Удовлетворява се частично искането, изразено в съветската нота, за откриване на консулства в Бургас и Русе и възстановяване на консулството във Варна. Българската страна дава разрешение за възстановяване на варненското консулство, което да има район на действие и в Русе, и в Бургас. Заявено е, че се иска и агреман за нов пълномощен министър. Ето част от разговора между двамата, който Драганов е записал в дневника си: Кирсанов казва: „Давате това, което германците ви позволяват да дадете. Отговорих много категорично: Не! Даваме това, което можем да дадем, без да изложим страната си на опасности от другата страна.“592 В писмото, писано от Драганов до Иван Попов, който по това време е пълномощен министър в Букурещ, носещо дата 2 август 1944 г., външният министър пише, че е връчил отговора на съветската нота на 29 юли. Писмото е отпечатано в края на дневника на Първан Драганов.593 Л. Спасов пише, че нотата е изготвена на 27 юли, а е връчена на следния ден от Драганов, който изпраща и лично писмо до Молотов, в което става въпрос за назначаването на нов пълномощен министър в Москва. Отговорът на съветската нота от 18 май не е одобрен предварително от Берлин.594 Пл. Цветков пише неправилно, че в края на юли 1944 г. българското правителство дава съгласието си за откриване на съветски консулства в Бургас, Варна и Русе. Правителството на Багрянов се съгласява да открие варненското консулство, което да има район на действие и в Бургас, и в Русе.595