Ив. Багрянов споделя пред своите сподвижници Стоил Стефанов и Найден Найденов, че регентите пречат на работата на правителството. По-специално той има предвид Филов, а за останалите двама казва, че може да се спогоди с тях и да работят общо, но с Филов това не може да се получи. Найденов пише в спомените си, че тогава Стоил Стефанов предлага физическото ликвидиране на Б. Филов, като той ще се наеме с организацията по извършване на убийството. Но Багрянов се противопоставя с мотива, че никога не е симпатизирал на политическите убийства и сега не е съгласен да се извърши такова.596
На 19 юли министър-председателят Багрянов и министърът на външните работи Драганов приемат бившия председател на XXIV ОНС Стойчо Мошанов, като му заявяват, че биха искали той да осъществи неофициален контакт с англо-американските съюзници. Но двамата министри казват, че за това си действие нямат съгласието нито на регентите, нито на останалите министри. Мошанов казва, че е съгласен да осъществи контакт с английския посланик в Анкара — Хюгесън, с когото се познават от посещението на англичанина в края на май 1940 г. Мошанов обаче поставя условието поне регентите да бъдат запознати с неговата мисия. Два дни по-късно се състои нова среща, на която министрите уведомяват Мошанов, че принц Кирил е спечелен за каузата, а на останалите регенти ще им се съобщи по-късно. Ето какви са задачите, които трябва Мошанов да преследва пред Хюгесън, според спомените на бившия председател на Народното събрание: „Първо да се съобщи, че българското правителство е решило България да излезе от положението на война с Англия и Америка; второ, да се проучат условията, при които България би могла да стори това; трето, горната постъпка да се счита като личен контакт без официален характер и да се запази в тайна поне до първите дни на месец септември; четвърто, ще разполагам с пълна свобода на информации и преценка на вътрешното положение на страната.“597
На 2 август Турция къса дипломатическите си отношения с Германия, но не и с нейните съюзници. Същия ден, преди да се узнае за турското решение, Драганов и Бекерле водят труден разговор, като германският пълномощен министър обвинява България, че започва да се отдръпва от Германия, но получава уверения от Драганов, че това са несъстоятелни критики.598 След преустановяването на турско-германските отношения Кайтел предлага в България да се настанят военно-въздушни сили, но българските управляващи се противопоставят на тази идея. В началото на август има развитие и проблемът, който още от юли е актуален, относно превозването на съветски военнопленници през българска територия за Германия. Въпреки че България получава обещание от страна на Вилхелмщрасе това да се прекрати, превозването продължава. СССР протестира и настоява за връщане на съветските пленници в Съветския съюз. Подобен влак е спрян в Сливница, а по-късно и в Пловдив.599 Също през август пристига нова нота от Москва, в която се пита директно българското правителство дали е готово да скъса с Германия и се изразява надежда, че отговорът няма да се протака.600