И. Димитров пише, че на 7 август 1944 г. се подписва декларация от цялата опозиция, включително и от комунистите, които по-късно характеризират това подписване като грешка. В декларацията опозицията напомня за грешките, допуснати от правителствата на България — отказа от неутралитета, включването на страната в Тристранния пакт и обявяването на война на Великобритания и САЩ. Опозицията отбелязва, че Тристранният пакт вече не съществува и България не е длъжна да се подчинява на неговите клаузи и иска промяна на външната политика, за да се спаси страната от превръщането й в театър на военни действия. В декларацията се настоява да се преустанови войната с Англия и САЩ, с които така или иначе страната не воюва и „да се поведе открито една искрена и приятелска политика, изпълнена с доверие към нашата освободителка Русия“.601 На срещата на опозицията не са поканени представители на Цанков и Костурков. Апелът е връчен на регентите на 12 август лично от Никола Мушанов.602 Те разглеждат изложението още същия ден. По този повод ген. Михов пише в своя дневник: „Искат от нас: 1. Да излезем от войната; 2. Да си приберем корпуса; 3. Да се назначи правителство, което да изведе България на щастливия бряг. Точно това искаме, работим и се мъчим.“603 Същата вечер при регентите са министър-председателят и външният министър. Първият докладва, че е разговарял с Кирсанов, който му е заявил, че въпросът с откриването на съветски консулства в България вече не е актуален, поради променилата се военна обстановка. Кирсанов предава новите искания на Москва — да се оттегли корпусът и да се изгонят немците от българска територия.
На 17 август 1944 г. се открива сесията на Народното събрание. Багрянов държи реч, която Филов определя като пораженска и е на мнение, че това е поредният номер, скроен от министър-председателя. Филов продължава: „Речта на Багрянов е една безусловна капитулация пред евентуалните победители, една пледоария за мир на всяка цена, преди още даже да сме влезли в борбата.“604 На 6 август регентите одобряват мисията на Стойчо Мошанов, който трябва да замине на 9 август под псевдонима Копринаров. Пътувайки с влак, в Свиленград Мошанов е задържан от Гестапо и едва след намеса от София е пуснат да премине границата. Във влака Мошанов има шанса да се представи на английски дипломат, пред когото споделя своята неофициална мисия и търси помощта му да го свърже с посланика Хюгесън.605 Ст. Нойков смята, че изпращането на Ст. Мошанов „за преговори с англо-американците беше опит да се спаси в последния четвърт час прогнилия буржоазен режим с цената на ново робство на българския народ — този път под ярема на западните империалисти.“606
Мошанов заминава след речта на Чърчил от 2 август, която съдържа тежки обвинения към България, а Гърция формулира сериозни териториални претенции.607 На 16 август сутринта Мошанов е приет от английския посланик в Турция Хюгесън. Бившият председател на Народното събрание излага своята теза пред английския дипломат, който направо го пита кога правителството ще скъса с Германия. Мошанов, както пише в спомените си, импровизира и заявява, че в началото на септември най-вероятно България ще е готова да скъса с немците, защото в този момент повечето войници са в отпуск, за да прибират реколтата. Английският дипломат отговоря: „Това е много дълъг срок. Посъветвайте правителството Ви да побърза. На Балканите назряват събития, които могат да ви изпреварят и направят безпредметна постъпката ви.“608
От пролетта на 1943 г. започват български неофициални сондажи по отношение на Вашингтон. Целта е да се изясни при какви условия България би могла евентуално да излезе от войната. Основен канал на българските постъпки е Турция. Естествено е желанието на българите да установят контакт със САЩ, а не с Великобритания, която подкрепя емигрантските правителства на Югославия и особено на Гърция. България разчита на обективността на Щатите и се надява на по-меко отношение. Както пише Е. Калинова, американците желаят излизането на България от съюза с Германия и търсят усилено вариант да го ускорят, но след 26–27 август 1944 г. американската концепция по отношение на България търпи сериозен обрат. САЩ вече не желаят да се сключи примирие с България. Авторката застъпва мнението, че американците са получили сведения за съветските планове по отношение на България, или чрез анализ на конюнктурата са достигнали до извода, че СССР има сериозни претенции към България и за САЩ е по-добре да не се конфронтира със своя съюзник по въпрос, който не е приоритетен за американската политика.609
606
Нойков, С. Балканският аспект на политическите и стратегическите концепции на Великобритания през Втората световна война. — Известия на Военноисторическото научно дружество, 1967, № 5, с. 59.