След срещата на Ст. Мошанов с англичаните в Турция в средата на август, Форийн офис предлага на Държавния департамент да се поставят предварителни условия на България и когато бъдат изпълнени, да започнат същинските разговори по преустановяване на положението на война между съюзниците и България. Британците предлагат страната да освободи всички съюзнически военнопленници на нейна територия. Второто условие е българският емисар да пристигне в египетската столица, където трябва да се водят преговорите по сключване на примирието, не по-късно от края на август. Но американците не се солидаризират с мнението на английските си колеги, а по-късно и самите англичани се отказват от тези предварителни условия.610 Англичаните запознават с клаузите на примирието гръцката и югославската страни, като ги съветват да не предявяват искания, които биха пречили на хода на преговорите. Но и двете страни имат своите претенции към България и настояват да бъдат включени в дискусиите с българите. Гърците имат и териториални аспирации към своята съседка, но Великобритания успява да обуздае прекомерните претенции на своите съюзници. Разбира се, английската позиция не е продиктувана от съчувствие към българската страна, а от факта, че трябва да се побърза със сключването на примирието. Англичаните уверяват югославяните и гърците, че впоследствие ще могат да отправят допълнителни искания към България.611
На 19 август Багрянов получава информация за преврат, подготвян от крайни германофили със съдействието на Германия. Приближеният на министър-председателя д-р Найденов отива при свой приятел от немската легация, който го успокоява, че засега опасност от преврат няма.612 Д. Казасов в радиопредаването „Програма за победа“, излъчено на 15 юли 1967 г., твърди, че на 23 август от името на Националния комитет на ОФ, отива на среща при Багрянов и му заявява, че трябва да бъде съставено правителство на ОФ. Багрянов му отговаря, че този въпрос трябва да бъде решен от регентите, но Казасов заявява, че най-напред той трябва да си подаде оставката. Багрянов казва, че дори да си подаде оставката, пак регентите ще имат думата по съставяне на новото правителство. Той добавя, че на следния ден ще има среща с регентите и ще изложи вижданията на ОФ. По предложение на Багрянов на следния ден — 24 август, Националният комитет на ОФ се среща с Багрянов в Боровец. На срещата Никола Петков заявява, че трябва да се образува правителство на ОФ с Багрянов начело, което според Казасов е в пълно противоречие с разбиранията на членовете на комитета, но те не му възразяват, за да не се разбере, че има разногласия в ОФ. Багрянов настоява, че Националният комитет трябва да се срещне с регентите, но членовете нямат желание за среща. След половин час Багрянов се връща и заявява, че регентите са казали, че не могат да се срещнат с Националния комитет, защото няма открита правителствена криза. Тези събития Казасов разказва и в двете си книги — „Бурни години“, издадена 18 години по-рано от излъченото предаване, и „Видяно и преживяно“, издадена 2 години след радиопредаването.613
Късно вечерта на 25 август регентите получават информация, че има съветски десант в Кюстенджа и Мангалия. Пришпорени от събитията, те заедно с Багрянов и Драганов, вземат решение германските войски, намиращи се на българска територия, да бъдат разоръжавани. Както пише ген. Михов, към 1.30 ч. през нощта на 25 срещу 26 август, за това решение са уведомени легациите на СССР и Германия. Действията на управляващите се обуславят от бързо променящата се военна обстановка и от страха „да не би, гонейки германците, русите да навлязат у нас.“614 В „Бурни години“ Д. Казасов пише за обявения неутралитет: „Решението на правителството да обезоръжава всяка чужда войска, която би преминала на българска територия, визираше, не ще съмнение и Червената армия. Това решение бе идиотски глупаво. То не означаваше неутралитет. То означаваше образуване заслон на панически отстъпващата германска армия.“615 Българското правителство, осведомено за разговорите в Анкара, приема внушението на Хюгесън и уведомява съветските управници, че в Анкара се намира български пратеник, който има за цел да осъществи контакт със съюзниците. Уведомлението се придружава и с отговора на съветската нота от 12 август, в която СССР пита дали българите са готови да скъсат с Германия. Българският отговор е утвърдителен. Наистина, събитията се развиват твърде бързо и след успешната операция на съветските войски при Яш-Кишинев, на 23 август Румъния капитулира и излиза от войната.616