Кабинетът поставя въпроса за оставката на Филов като регент, като последният изразява готовност да се оттегли, но по начин, който няма да накърни стабилността на регентския институт. Князът заявява, че ако Филов си подаде оставката, той също ще напусне поста и така проблемът остава отворен.633 Ген. Михов в своя дневник също описва подробно 2 септември и както в дневника на Филов няма и намек за среща след пладне, а се говори само за вечерната среща, на която се подписват указите за новото правителство. При наличието на два дневника срещу едни спомени, може би трябва да се заключи, че действително подобна среща не е била осъществена. Ако разглежданото несъответствие се изкаже на футболен език, то ще придобие следния облик: резултатът от двубоя между дневниците и спомените е два на един, в полза на дневниците, като голът за спомените е вкаран от съмнително положение за засада.634
Около личността на бъдещия министър на войната възниква спор между регентите, които предлагат ген. Атанас Стефанов, докато някои министри от новия кабинет предлагат ген. Иван Маринов. Министрите мотивират своето отрицателно отношение към ген. Стефанов с това, че той е германофил. В крайна сметка, новият министър е ген. Маринов. Без участието на комунистите и ОФ, които отказват да влязат в правителството, указите са подписани, но без да бъдат заети предвижданите за ОФ министерски кресла.635 В правителството влизат като министри без портфейл опитните политици Никола Мушанов и Атанас Буров. Интерес предизвиква съгласието на Атанас Буров да влезе в кабинета на Муравиев, защото той нееднократно се произнася по адрес на Муравиев твърде неласкаво и направо с груби думи пред Михаил Памукчиев, който е описал това в книгата „Срещи с Буров“.636 Същият автор в книгата си „Разговори с принц Кирил“ приписва следните думи на княза, по отношение на съставянето на нов кабинет от Муравиев: „Аз го попитах: Кои смяташ да ти бъдат партньори министри?“ Той взе да ми ги изброява: „Атанас Буров, Никола Мушанов, Димитър Гичев, генерал Иван Маринов, Вергил Димов…“ Аз го прекъснах: „Няма ли сред тези дяволи поне един ангел? За показ, за пример? За подражание?“637 Последната бележка на Б. Филов в дневника му е от 3 септември 1944 г.: „Русите продължават да правят опити да управляват България от Москва. Онзи ден, когато се узна за министерската криза у нас, по радиото от Москва се даваше съвет на българските патриоти да работят и поддържат само едно правителство на Отечествения фронт. Ако такова правителство не можело да се създаде, тогава патриотите можели да подкрепят и друго правителство, само ако то възприеме главните искания на Отечествения фронт, които се изброяваха изрично.“638
Ст. Мошанов, след като узнава за правителствената промяна в София, уведомява с телеграма, че не приема мандат от новосформирания кабинет.639 На 5 септември Мошанов получава пълномощия и от Муравиевото правителство. Бившият председател на Народното събрание пише в спомените си, че според него англичаните не са допуснали телеграмата, с която той информира, че не приема мандат от новия кабинет, да бъде изпратена до София.640 Българската делегация в Кайро, както бе отбелязано, се намира в условия, близки до домашен арест. Едва на 5 септември българите правят една разходка до пирамидите. Същия ден ги посещава и земеделският лидер Г.М. Димитров, макар Мошанов доста по-рано да настоява пред англичаните за тази среща. Същия ден СССР обявява война на България и става ясно, че форматът на преговорите ще бъде променен и Москва трябва да се включи в тях.641