На 7 септември българската делегация се готви да отпътува от Кайро. Тя е посетена от английския дипломат Стил. Българите правят някои предложения по съставянето на условията на примирието, като едно от тях е евакуирането на българските военни части от Югославия да не се отнася до Западните покрайнини, които са български земи, включени в българската територия още от Берлинския конгрес през 1878 г. Българите настояват прекратяването на водените до момента преговори по примирието да бъде документирано, като се отбележи, че тяхното преустановяване е по инициатива на съюзниците. Стил се съгласява и преговорите се прекратяват при следните обстоятелства, записани от полк. Желязков във водения от него дневник: „1. Счита се, че България е поискала примирие от Великобритания и Съединените щати; 2. Че условията на примирието не са били предадени на българската делегация, поради очакванията да пристигне пълния състав на българската делегация; 3. Преговорите за примирие са спрени поради обявената война от Русия на България, което обстоятелство налага изработване на нови условия за ново примирие.“642
На 2 септември новият премиер К. Муравиев изпраща телеграма до българския пълномощен министър в Анкара, с която потвърждава вече дадените правомощия на Мошанов. На 4 септември Балабанов информира английския и американския посланик в Анкара, че Мошанов се ползва с доверието на новото правителство и че се готви нова делегация, която ще носи и пълномощията за подписването на примирието. На 5 септември СССР обявява война на България.643 Мнението на В. Божинов, което датира от 1957 г., е че „правителството на Муравиев се явяваше последният опит на монархо-фашистката клика да приспи бдителността на народните маси и да запази буржоазно-монархическия строй в страната.“644
На 3 септември Яковлев се обръща с няколко въпроса към българското Външно министерство, настоявайки да му се отговори с да или не. Той поставя следните въпроси: „1. Решено ли е то (българското правителство) да интернира фактически всички германски плавателни съдове… и ще даде ли точен списък на тия съдове с обозначение големина, вид и пр.; 2. Същото за германската авиация, колко апарати са интернирани, обезоръжени и пр.; 3. Същото за екипажа на изброените в т. 1 и 2 плавателни съдове и аероплани.“ Той иска да бъдат освободени съветските граждани, които се намират под германски контрол. Л. Спасов пише, че министър-председателят отговаря положително на въпросите, само по последния уточнява, че става дума за русите, които са дошли от Румъния, а за случая в Шумен, където имало 120 руснаци с германски униформи, Муравиев заявява, че ще се направи проверка. Яковлев намеква и за 50 потопени плавателни съда край Галата и казва, че съветските моряци били специалисти по решаването на подобни проблеми.645
В заповед на Хитлер от 3 септември се казва, че на окупационните български войски трябва да се попречи да напуснат окупираните територии. Не трябва да се предприемат мерки само срещу тези, които открито се обявят за Райха. В заповедта се нарежда да се използват всички тайни и явни методи за освобождаване на пленените германски военни, намиращи се на българска територия.646 „Репресиите започнаха в 6,00 часа сутринта на 4 септември с пленяването на щаба на окупационния корпус, разположен в Нишка баня.“647 В първите дни на септември 1944 г. обстановката в Македония много се усложнява. Ето какво пише полк. Стефан Недев, който по това време е в Скопие като дивизионен командир: „3 септември 1944 г. — сутринта, целият щаб на I български корпус в гр. Ниш, заедно с намиращите се там в момента трима дивизионни командири бяха пленени от немски войскови части. Германски военни подразделения бяха нападнали и обезоръжили и 4 български дивизии, намиращи се в този район.“648
В правителството на Муравиев се съгласява да влезе бившият министър-председател Никола Мушанов, който през цялото време на войната е в опозиция в Народното събрание. Ето как той в спомените си, писани години след тези събития, представя нещата, имайки предвид последвалия режим и т. нар. Народен съд: „…най-чистите подбуждения, доблестна дейност и смело предприета смяна на политиката на бившите германофилски кабинети бе квалифицирана като фашистка. Извратиха се фактите и се правеха изнасилени тълкувания, само да се достигне до виновност. Историята ще съди и аз съм убеден, че когато страстите утихнат и безпристрастието в преценката на фактите и обстоятелството вземе връх, ще бъда зачислен не между престъпниците, а между страдалците.“649