На 15 март 1939 г. Хитлер окупира Чехословакия, без да уведоми Мусолини, който приема факта много болезнено, тъй като се смята за „творец“ на Мюнхен, а след окупацията на Чехословакия рухва и Мюнхен.69 С „разбойническите действия“, както са квалифицирани в том II на „История на България“ от 1955 г., германците още повече разширяват възможността за избухване на всеобщ конфликт.70 В началото на март Кьосеиванов има среща с германския пръв дипломат в България — Рюмелин. На тази среща Рюмелин се държи доста цинично и заявява, че българската външна политика трябва по-ясно да се ориентира към Германия и казва на Кьосеиванов, че ако той иска да направи България „Швейцария на Балканите“, то съседите на България с готовност ще гарантират сегашните граници, но въпросът е какво ще стане с ревизията?71 В средата на март същата година българският премиер Г. Кьосеиванов прави визита в една от най-важните български съседки — Турция. Там поставя пред Сарачоглу въпроса как би се държала турската държава при евентуални български действия срещу Румъния с цел възвръщането на Южна Добруджа. Турският външен министър е на мнение, че България не бива да предприема интервенция спрямо своята северна съседка, без да се консултира с Турция. Въпреки че българският министър-председател заявява, че неговата страна няма нищо против установените граници с Турция и Югославия, турците остават резервирани. Турският дипломат декларира пред френския дипломатически представител, че Турция няма да измени на Балканското съглашение. Сарачоглу декларира същата позиция и пред своя румънски колега Гафенку.72
В средата на март 1939 г. Чехословакия е погълната от Германия, а Словакия е обособена в отделна държава. Бъдещият министър Васил Митаков си задава три въпроса — предстояща ли е войната, България къде ще отиде, кой ще победи? На първите два въпроса Митаков отговаря в дневника си така: „Първо — война ще има; второ — ние отиваме на страната на Германия.“73 На 31 март Великобритания обявява едностранно гаранции за Полша. Последвана е и от Франция. При евентуален агресивен акт спрямо Полша двете държави се задължават да се притекат на помощ. След три дни в Лондон пристига полският министър на външните работи и гаранциите от едностранни стават двустранни.74 След демонстрираното от Хитлер пренебрежение към Рим, Мусолини решава да действа на своя глава и на 7 и 8 април италианската армия окупира Албания. Така между Рим и Берлин отново се установява равновесие. Продължават и преговорите за сключване на съюз между Рим, Берлин и Токио. На 22 май 1939 г. в Берлин Рибентроп и Чано сключват т.нар. Стоманен пакт, към който трябва да се присъедини и Япония.75 При окупацията на Албания от Италия Михаил Огнянов, който по това време живее в Тирана, пише в спомените си, че албанската армия, която била обучавана от италиански специалисти, не оказва съпротива на италианците. Според него само „доброволци-планинци са се опитали да се съпротивляват, но бързо били разпръснати.“76 На 13 април Великобритания разширява зоната си на гаранции и обявява, че дава такива на Румъния и Гърция.77 След окупацията на Албания от Италия, англо-турските преговори за подписване на обща декларация се активизират. Турското правителство, както пише Л. Живкова, има желание към декларацията да се присъедини и СССР, но Великобритания предпочита да се подпише декларация между Великобритания, Франция и Турция. В крайна сметка, в парламентите на Великобритания и Турция на 12 май се обявява сключването на декларация, в която се предвижда сътрудничество между двете страни при конфликт в Средиземноморието. Тази декларация укрепва доста поразклатените позиции на Великобритания на Балканите.78
През пролетта на 1939 г. българското правителство фиксира своите териториални искания в известната директива № 19 от 19 април. С нея Кьосеиванов уведомява първите дипломати на страната какви са българските претенции. На първо място — връщане на Южна Добруджа, на второ — излаз на Егейско море и на трето — връщане на Западните покрайнини.
На 21 април в Берлин се подписва таен протокол за отпускане на заем на България от Германия в размер на 45 млн. марки между Клодиус, Драганов и ген. Русев. Поръчките, които българското правителство не може да прави са за самолети, а иначе условията са същите, както в протокола от 12 март 1938 г. По това време в Берлин по случай 50-годишния юбилей на Хитлер се намира и българската делегация, водена от председателя на парламента Ст. Мошанов.79 Според Н. Генчев протоколът за заема е подписан не, както твърди Г. Марков, на 21 април, а на 24 април.80 През април пристига покана до председателя на народното събрание Стойчо Мошанов да посети Берлин във връзка с 50-годишния юбилей на Хитлер на 20 април. В делегацията са включени военни, а също и министри от кабинета на Кьосеиванов. Англофилът Мошанов се изненадва, че поканата е отправена до него, но тя всъщност е изпратена до председателя на парламента, който пост заема Мошанов. Той описва в своите спомени грандиозния военен парат на нацистите, а също и кратката си среща с Хитлер, на която последният не му дава думата, поради това, че постоянно говори и изказва похвали за българите. Стойчо Мошанов заключава, че Версайската система от договори е довела до това германският народ да бъде управляван от един „ненормален човек“.81 В края на април и началото на май заместник народният секретар на външните работи на Съветския съюз Потемкин предприема дипломатическа обиколка, която започва от Букурещ, където съветският дипломат е посрещнат и изпратен от чиновник на протокола. След това Потемкин пристига в София, където разговаря с Кьосеиванов на 26 април. Дипломатът продължава за Анкара и след това отново се връща в София за 10 часа и разговаря с царя и Кьосеиванов. Непосредствено преди заминаването на Потемкин за Букурещ, румънският крал Карол успокоява германците и след това заминава за Турну Северин, за да избегне срещата със съветския дипломат, който от Румъния заминава за Варшава, преди отново да се върне в Москва.
71
Генчев, Н. Външнополитическата ориентация на България в навечерието на Втората световна война — септември 1938 — септември 1939 г. — ГСУ, Т. 61, кн. 3, С., 1968, с. 164–165.
74
Живкова, Л. Преминаване на Англия към политиката на гаранции през пролетта на 1939 г. — Исторически преглед, 1970, № 5, с. 47.
77
Чемпалов, И. Н. Из дейността на хитлеристкия посланик в Анкара Франц фон Папен в навечерието и в началото на Втората световна война (април 1939 г. — юни 1941 г.). — Исторически преглед, 1962, № 2, с. 56.
78
Живкова, Л. Англо-турските отношения в навечерието на Втората световна война. — Исторически преглед, 1969, № 1, с. 20–21.
80
Генчев, Н. Външнополитическата ориентация на България в навечерието на Втората световна война — септември 1938 — септември 1939 г. — ГСУ, Т. 61, кн. 3, С., 1968, с. 164–165.