„1. По военното сътрудничество в борбата против общия неприятел — немския окупатор. 2. Че всички въпроси, които произтичат от междусъседските отношения и приятелското сътрудничество между България и Югославия, ще се решават в духа на братските и общи интереси на народите на Югославия и България.“698 Крайовското споразумение урежда военните операции на българската армия на югославска територия вече не като окупатор, а като съюзник срещу нацистите и като част от III Украински фронт.699 Д. Мичев пише, че при преговорите между българската делегация начело с Добри Терпешев и Тито в румънския град Крайова е наложено абсурдното условие — при победа на българската армия на югославска територия първо югославските части да навлизат в освободените югославски селища.700 В споразумението се казва, че всички проблеми ще се решават по приятелски начин и че „ще се вземат мерки, за да се нормализират отношенията между българския народ и народите на Югославия в духа на пълна братска солидарност.“701
На 6 октомври в Кавала между българската и гръцката власт в Беломорието е сключено споразумение, по силата, на което, както местната, така и държавната администрация се предават от българите на гръцкото население. В началото на октомври англичаните дебаркират на гръцка територия, а тяхна основна задача е да се справят с гръцките комунисти.702 На 10 октомври английският премиер Чърчил поставя в Москва въпроса за изтеглянето на българския окупационен корпус от Беломорието. Даден е 15-дневен срок за оттеглянето на българските войски. „На 25 октомври 1944 г. последните части на 2-ри корпус преминаха българо-гръцката граница. България отново загуби Беломорска Тракия.“703
На 9 октомври в Москва започва среща на високо равнище между лидерите на СССР и Великобритания и техните външни министри. „Чърчил направи пълни отстъпки за България на Сталин, но получи пълна доминация в Гърция. Съветската армия не трябваше да влиза там, тъй като това беше стратегически периметър на Британската империя.“704 Чърчил изразява становището си, че в Румъния Великобритания се е задоволила с ролята на наблюдател, но за България иска да играе по-голяма роля. На срещата между двамата големи присъстват също и външните министри на двете страни — Вячеслав Молотов и Антъни Идън. „Господин Идън припомни на маршал Сталин, че Великобритания е била във война с България от три години и иска малко участие в контрола над тази страна след поражението на Германия.“705 На следния ден има среща на двамата външни министри, на която се разгаря спор за процентите влияние в Унгария, Югославия, Румъния и България. Предния ден Чърчил предлага процентно да се уредят взаимоотношенията между Великобритания и СССР във въпросните държави, като за Румъния и България е определено да бъдат в по-голяма степен в съветската сфера на влияние. Процентите варират от 90 към 10, до 75 към 25 в полза на СССР. За Унгария и Югославия процентите са от 50 към 50, до 75 към 25. За Гърция те са 90 към 10 в полза на Великобритания.706 На същата среща Идън се оплаква на Молотов от поведението на българските офицери в Гърция по отношение на английските, които били поставени едва ли не в условията на домашен арест от страна на българите. На следния ден следобед Молотов уведомява английския външен министър, че е телеграфирано на маршал Толбухин да внуши на българското правителство да подобри отношението на българите към англичаните.707 На разговорите в Москва се изготвят и условията на примирието, което трябва да се сключи с България. САЩ са представлявани от посланика в СССР А. Хариман. В началото на разговорите идеята на Чърчил е да се разделят сферите на влияние в Югоизтока.708
Българската делегация за подписване на примирието се води от проф. Петко Стайнов, министър на външните работи и изповеданията. В нея са включени министърът на финансите Петко Стоянов и министрите без портфейли Добри Терпешев и Никола Петков. Българите пристигат в Москва на 15 октомври следобед и са настанени в българската легация.709 В съветската столица Вячеслав Молотов приема българската делегация. Той се интересува колко дивизии в момента България е ангажирала във войната срещу нацистите и с колко ще участва в бъдеще. Англо-американците са против да се вписва в примирието броят на българските дивизии, но СССР настоява за това. Молотов заявява, че трябва да се държат офицерите на служба, а тези, които са били изгонени — да се възстановят. Българите му казват, че има изгонени офицери, защото са били привърженици на Райха. Съветският външен министър казва, че се правят някои постъпки от български, а може би и от съветски комунисти, които не са съвсем правилни, но те се правят от комунисти, които не са отговорни фактори в партията. Все още се водят съюзнически преговори, но до 2 или 3 дни условията на примирието ще бъдат връчени в писмен вид на българската делегация. Молотов казва: „България ще си остане с нейното демократично управление и с нейния ред и ще се управлява така, както тя сама желае.“710
699
Огнянов, Л. Външната политика на България 1944–1948 г. — В: Очерци по българска история 1878–1948 г. С., 1992, с. 196.
700
Мичев, Д. Македонският въпрос и българо-югославските отношения 1944–1949 г. С., 1994, с. 109.
709
Тошкова, В. Примирието с България 28 октомври 1944 г. — Известия на държавните архиви, 1994, Т. 68, с. 56–58.