През цялата война българските управляващи съумяват да предпазят България да стане театър на военни действия и ако не е безумното им решение да обявят война на Англия и САЩ, България би могла да избегне опустошителните бомбардировки от 1943–1944 г. За ролята на германски сателит България получава териториите, към които има справедливи претенции. Но Германия не желае да реши българските териториални въпроси, а предпочита да държи управляващите в шах, като предоставя новите земи единствено за администриране, а след края на войната има намерение наново да начертае границите. Дали тогава България би получила удовлетворение на всички свои претенции, можем само да гадаем, но като се има предвид, че тя играе ролята си на сателит, но не точно така, както желаят в Берлин, имам съмнения, че немците биха се съгласили с всички български териториални искания.
Преломът във войната през 1943 г. охлажда ентусиазма на българските политици с прогермански настроения, а смъртта на цар Борис допълнително ги обърква, още повече, че настъпва след посещение при фюрера и това дава основание за слухове за насилствена смърт. Германците, от своя страна, също разпространяват версии за смъртта на царя и така съмненията около нея продължават и до днес. Известните исторически материали дават основание да се направи извод, че смъртта на Борис е по-скоро естествена и е резултат на все по-усложняващата се обстановка. Царят, който винаги се е придържал към политиката на лавиране и изчакване, разбира, че Германия постепенно, но сигурно губи войната, а България неминуемо ще я последва и пътят за спасение изглежда все по-невъзможен. Най-вероятно това заключение и голямото напрежение довеждат до смъртта на монарха. Каква щеше да е съдбата му, ако бе доживял коренната промяна от 9 септември 1944 г., е трудно да се каже.
Българските комунисти, които извършват деветосептемврийската политическа, социална и икономическа промяна, на практика нямат заслуга за нея. България се оказва в ролята на пионка на Великите сили, които предопределят нейната съдба за четири десетилетия и половина, като решават страната да бъде в съветската сфера на влияние. Това е период, който усилено се изследва от историците и получава противоположни оценки. Разбира се, в бъдеще историческата наука ще даде най-правилната преценка за режима след 1944 г. Българската армия дава своя принос за разгрома на нацизма и десетките хиляди убити и ранени български воини дават основание за по-благоприятното отношение към страната след края на войната. България дори запазва Южна Добруджа — територия, която придобива месеци преди влизането си в Тристранния пакт. Тази територия е отстъпена от Румъния, която в края на войната също е победен германски сателит. Какво ли щеше да е положението на това парче земя, ако Румъния бе на страната на съюзниците?