Л. Спасов смята, че мисията на Потемкин има три основни задачи. Първата е във връзка с водените британско-френско-съветски преговори, румънско-полският пакт да разшири своето значение и да не бъде насочен само срещу СССР, а и срещу евентуална германска агресия. Втората — да изясни британските гаранции за Полша и Румъния, а също така и англо-полския договор за взаимопомощ, в който Съветският съюз и Германия са поставени на една „плоскост“. Съветското правителство настоява да се уточни, че тази помощ ще се реализира при евентуална германска агресия над Полша, тъй като „Съветският съюз нямал намерение да напада Полша“. На трето място, задачата на Потемкин е да провери възможностите за сключване на Черноморски пакт на базата на съветско-турски договор за взаимопомощ, а също така и за разрешаване на румъно-българския териториален спор.82 В края на май в София пристига на посещение секретарят на групата за имперска политика в британския парламент Кенет де Курси. Британският дипломат кани председателя на Народното събрание Ст. Мошанов да посети кралството. По същото време до председателя на парламента пристига покана от френския му колега Едуард Ерио да присъства на тържествата по случай 150-годишнината от падането на Бастилията. Пак в края на май на среща с Мошанов, съветският дипломат в София Прасолов му казва, че българска делегация може да посети СССР, за което са разговаряли двамата на прием в съветската легация в края на февруари и Прасолов е поел ангажимент да сондира тази възможност в Москва. Най-подходящото време за това е в началото на август по случай откриването на Всесъюзната стопанска изложба.83 Министър-председателят получава покана да посети Берлин в началото на юли. Сведенията, които дава българският пълномощен министър в Берлин на Кьосеиванов са, че може да се очаква сближаване между Германия и СССР, а не, както се е чакало досега, да се постигне британско-френско-съветско споразумение. В тази връзка на 2 юли министър-председателят и министър на външните работи Георги Кьосеиванов вика при себе си председателя на XXIV ОНС Стойчо Мошанов и го уведомява, че след три дни ще отпътува за Берлин и поради този факт се налага той да отмени планираните си посещения в Лондон и Париж.84 Мошанов отказва да се подчини на Кьосеиванов, като му заявява, че няма да отмени планираните визити, но ще го изчака да се завърне от Берлин и тогава ще потегли. Кьосеиванов се съгласява с предложения вариант, но Мошанов по-късно разбира, че министър-председателят се е готвел, след завръщането си от Германия, да отнеме дипломатическия паспорт на парламентарния шеф и по този начин да му отнеме възможността да посети Лондон и Париж. Мошанов, след като узнава за кроежите на министър-председателя, взема решение да отпътува от България в деня, в който последният тръгва от Берлин за България.85 На 30 юни 1939 г. се състои среща между царя и неговия съветник Любомир Лулчев. На тази среща двамата разискват положението с предстоящото пътуване на министър-председателя Георги Кьосеиванов в Германия и планираните визити на председателя на XXIV ОНС Стойчо Мошанов в Англия и Франция. Мнението на Лулчев е царят да не се меси в този спор между двамата, но му казва следното: „Нямам нищо против Стойчо. Нека след месец иде и той и който хване рибата, него ще признаем за рибар. Но сега да отива, когато може да помислят, че Вие играете двойнствена политика, няма смисъл. Ще Ви нарекат Ипокрит и в Берлин, и в Лондон, а от това ще страдат само интересите на България. Царят се съгласи с това.“86 След подписването на британско-турската декларация на 12 май и на Стоманения пакт от 22 май, пред България стоят много въпросителни, а те стават още повече и след подписването на декларацията между Турция и Франция от 23 юни. Декларацията е „аналогична“ на тази от 12 май и, както пише Д. Сирков, привлича с още по-голяма сила вниманието на българското „монархо-фашистко правителство“. Трябва да се отбележи, че монографията на Д. Сирков „Външната политика на България 1938–1941 г.“ е издадена през 1979 г., когато термини като „монархо-фашистко правителство“ са често срещани.87 В том II на „История на България“ от 1955 г. се твърди, че през юни е сключена британско-френско-турска декларация.88 На 22 юни в София пристига райхсминистър Франк, който разговаря най-напред с цар Борис III. На срещата царят благодари на Хитлер за издадената карта от Райха, в която България е отбелязана като неутрална страна, но царят казва, че ако я зачертаят напълно ще сбъркат и също: „Вие сега правите мили очи за петрола на тия, които воюваха срещу вас“. След това царят продължава, че ако германците изгубят България, тяхната ос ще бъде пречупена през средата и че те имат сметка от една силна и неутрална България.89 На 24 юни в Берлин се подписва трети таен протокол за военни поръчки, в който вече фигурират и отказваните дотогава самолети.90 До юни 1939 г. Турция няма нищо против България да бъде привлечена на страната на Балканската Антанта с териториални отстъпки от страна на Румъния, но през юни на българо-турската граница са съсредоточени турски военни формирования, което предизвиква безпокойство в България. Подписано е и турско-румънско споразумение за окупиране на България при евентуална война. Всичко това се използва от Кьосеиванов при посещението му в Райха за уговаряне на немски военни доставки за България.91 На 5 юли българският министър-председател се среща с Хитлер. Фюрерът не поема конкретни задължения към българите и казва, че териториалните претенции трябва да бъдат консултирани и с Рим. Той обещава подкрепа за въоръжаването на страната, тъй като нямал интерес България да бъде „ничия земя“.92 Кьосеиванов демонстрира „публична сдържаност“, като при награждаването му с ордени, той връща някои от тях.
91
Спасов, Л. България, Великите сили и балканските държави 1933–1939 г. С., 1993, с. 109.