В общи линии, след това посещение България запазва „симпатизиращ неутралитет“ към Германия, който, както пише Г. Марков, може да прерасне във „военно сътрудничество“, ако съседите на България я нападнат.93 Г. Кьосеиванов при посещението си в Германия не поема никакви открити ангажименти като ръководител на българската външна политика. Случайно или не, през юли и август български управляващи се озовават в Берлин, Париж, Лондон, Москва. Това до голяма степен отразява водената от царя политика на неутралитет.94 На връщане от Берлин Кьосеиванов се среща със сръбския си колега Цинцар Маркович и споделя с него, че Германия е съгласна с неутралитета на България.95 Връщайки се в София, Кьосеиванов е направо „бесен“ от „забития нож в гърба“ от председателя на Народното събрание Мошанов, който заминава за Франция и Англия.96 На 12 юли Мошанов пристига в Париж, посрещнат подобаващо, както от френските власти, така и от българския пълномощен министър във Франция Никола Балабанов. По-късно Балабанов му съобщава, че от София е наредено неговата визита да се третира като посещение на частно лице, а не на държавник.97 На 17 юли Стойчо Мошанов отпътува от Франция, където се среща с министъра на обществените сгради и пристига в Лондон, но преди това, още докато се намира в Париж, българският пълномощен министър във Великобритания — Момчилов по нареждане от София отменя всички официални ангажименти на Мошанов и заминава за България. Но поради това, че почти всички срещи са предварително уговорени за председателя на парламента, той не губи надежда от поредната пречка, създадена от Кьосеиванов.98 В Лондон Стойчо Мошанов посещава спикера на Камарата на общините, който на 19 юли дава вечеря в негова чест. На 20 юли има кратка среща с външния министър на Великобритания лорд Халифакс, а същия ден следобед е приет от краля на Великобритания. В София, след като разбират, че е определена аудиенция при краля, експресно връщат в Лондон пълномощния министър Момчилов да придружи Мошанов при аудиенцията. Той го придружава не само при краля, а и при лорд Халифакс, както пише Мошанов в своите спомени, да поизглади неразбориите, които българската дипломация прави с дезавуирането на председателя на парламента.99 Димо Казасов пише в „Бурни години“, че всички визити на председателя на българския парламент са благодарение на масоните, към които той причислява Стойчо Мошанов и самия английски крал.100 След Лондон Мошанов отново посещава Париж, където се среща с министър-председателя Даладие. Визитите на председателя на парламента, както в Париж, така и в Лондон, в България се поставят под медийно ембарго от цензурата и не се позволява в пресата да излизат съобщения, проследяващи хода на посещенията. Единствено за аудиенцията, дадена на Мошанов от крал Джордж VI, цензурата позволява кратко комюнике.
94
Димитров, И. Българската демократична общественост, фашизмът и войната 1934–1939 г. С., 1976, с. 318.