Младият баракс също се оглеждаше за съпругата си и когато очите им се срещнаха, в душата му се разля неизразимо облекчение. Внезапно започналата битка ги бе разделила, но ето че сега Асара преметна пушката си през рамо, извади кинжала си и започна да си пробива път към мъжа си.
Челюстниците най-накрая рухнаха на земята, след като бяха успели да повалят трима от бойците на Реки, и хората му тъкмо се прегрупираха, когато съпругата му стигна до тях. Стражите мигом й направиха път и младият благородник се хвърли към нея. Той я прегърна толкова силно, че чак й изкара въздуха, ала в следващия миг внезапно изохка и се отдръпна от жена си, поглеждайки изненадано към ръката си.
Асара улови дланта му, а на лицето й се изписа загриженост. Там, където кинжалът й го бе порязал, се виждаше дълбока драскотина, която тъкмо започваше да се изпълва с кръв.
— Внимавай, мой бараксе — прошепна му тя. — Ще се нараниш. — Тя обърна ръката му и го погледна с усмивка. — Моля се това да е най-лошата рана, която да получиш днес.
— Тези мъже ще се погрижат за това — засмя се в отговор съпругът й. — На моменти ми се приисква и аз да се включа в битката, но те не искат и да чуят за това.
Асара извади превръзки от джобовете на пътническите си дрехи и внимателно превърза ръката му. Реки сви пръстите си в юмрук и откри, че бинтът не пречи по никакъв начин на движенията му.
— Къде се научи да правиш това? — попита той.
— Няма значение — махна с ръка Асара, очите й се присвиха за миг и моментът на нежност между тях вече бе безвъзвратно отминал.
Реки понечи да каже нещо, но в последния момент се отказа и погледна настрани. Сега не му беше времето. Щеше да изкопчи отговорите от нея, каквото и да му струваше това; само че по-късно.
Внезапно проехтя изплашен вик и той се обърна тъкмо навреме, за да види как пет гаурега си пробиват път към него, помитайки войниците му като сламени куклички.
— Назад! — извика Реки и избута Асара зад гърба си. Стражите му веднага се приготвиха да посрещнат заплахата. Едно от чудовищата вече бе простреляно в главата и се строполи бездиханно на земята, ала другите четири се врязаха в хората му, надавайки ужасен рев.
Бойците от личната гвардия на Реки бяха най-добрите воини, с които разполагаше родът Танатсуа, но дори за тях не бе лесна задача да убият гаурег. Младият баракс залитна и падна, когато хората му отстъпиха под силата на удара, а когато се изправи, Асара не се виждаше никаква. Мечовете запяха своята песен и едното от Различните създания изгуби пръстите си, а кракът на друго бе отсечен от глезена и то се строполи тежко в прахта; в същия миг в муцуната му бе забит мечът на най-близкия страж. Реки внезапно осъзна колко нелепо бе желанието му да се сражава — той не беше воин и в момента повече от всичко на света му се искаше да се махне по-далеч от тук. Ала тъй като не беше и страхливец, остана на мястото си.
Схватката бушуваше с пълна сила около него, но благородникът не можеше да види враговете, защото бойците му бяха оформили плътен кръг около него и мечовете им не спираха да секат. Писъците на умиращите се смесваха с пукотевицата на пушките и ревовете на Различните изчадия. По едно време живата верига около него се разтвори и бараксът видя как поваленият на земята гаурег бива накълцван на парчета от хората му.
Сетне стражите му разшириха кръга си и той видя, че и четирите Различни чудовища лежаха мъртви пред краката им. Скоро след това вестоносецът донесе новината, че Сестрите са установили надмощие над чаросплетниците и са започнали да избиват Възлите, управляващи Различните зверове. Съотношението на силите се обръщаше.
Реки обаче го слушаше с половин ухо, защото очите му шареха из прохода като обезумели.
— Къде е вашата бараксиня? — обръщаше се той към бойците наоколо. — Къде е Асара?
Те обаче не можеха да му отговорят, а и той самият не я бе виждал, откакто гаурегите се бяха нахвърлили отгоре им.
В крайна сметка не успя да я открие. Дори и след като битката приключи, а остатъкът от армията му — която се бе стопила наполовина, — пое към Адерач с надеждата да помогне на съюзниците им. Сломен от мъка, Реки остана с неголям отряд в осеяния с трупове проход и през цялото време отправяше горещи молитви към Суран любимата му да е жива.