— Кайлин — извика й тя и Нейно превъзходителство завъртя глава към нея, хвърляйки й въпросителен поглед. Очите им се срещнаха, тя видя онова, което се таеше във взора на Кайку, и й кимна безмълвно.
Когато и последният от ткиуратците излезе от помещението, двете Сестри се спряха до вратата. Приличаха на отчуждени близнаци, обединени само от начина, по който изглеждаха. Единственото общо нещо между тях беше еднаквата им цел.
По-младата жена махна с ръка и прозрачните утроби се пръснаха сред струи зеленикава течност. Уродливите ембриони се изсипаха на земята, а металните люлки се прекатуриха, освобождавайки се от зловещия си товар. Околоплодната течност заля пода и стигна чак до вратата, намокряйки ботушите на двете Сестри.
— Бих искала да променя решението ти, Кайку — въздъхна накрая Кайлин. — Остани с нас. Имаме нужда от твоята сила. Освен това можеш да научиш още толкова много неща от мен.
Ала по-младата Сестра се обърна и пое по коридора след отдалечаващите се ткиуратци. Предводителката на Аления орден остана загледана в противните ембриони, гърчещи се по пода, след което се обърна и я последва.
Скоро след това бяха нападнати от вещерите.
Кайлин първа усети, че нещо ще се случи. Зловредното въздействие на вещерския камък явно не възпрепятстваше способностите й до такава степен, както се отразяваше на Кайку. Тъмнокосата Сестра усещаше как нейната кана е ограничена до зрителните й възприятия; самите стени сякаш бяха просмукани с вещерски камък и бе изключително трудно да се чаросплита през него. До този момент предводителката на Аления орден само бе намеквала за върховните си умения, ала Кайку все повече и повече се убеждаваше, че тя и някои от най-опитните Сестри владееха своята кана до съвършенство.
Когато Кайлин почувства промяната в чаросплетието, тя веднага уведоми посестримите си за надвисналата заплаха. Самата битка беше кратка. Образите, които им изпрати, бяха свързани последователно с изненада, болка и сражение; след това съобщението й внезапно прекъсна, за да възвести последната картина — смърт. Вещерите бяха победили.
Когато претърсиха още десетина празни помещения, чаросплетниците ги нападнаха отново.
Този път Различните хищници нападнаха по-голяма група Сестри и ткиуратци и мисловната картина беше далеч по-ясна. Чаросплетниците знаеха, че имаха най-голям шанс, когато посестримите бяха разпръснати, ето защо се възползваха от обстоятелството, че нашествениците трябваше да се разделят, докато претърсваха пустите помещения. Именно поради тази причина ги бяха подмамили в подземията на Адерач.
Това обаче не беше обичайна за вещерите тактика, помисли си Кайку. Ако имаха безспорно числено превъзходство, щяха да ги атакуват директно. Сегашните им действия говореха само за едно — чаросплетниците се опитваха да печелят време и да отлагат сблъсъка до пристигането на подкрепленията им.
Прогнозата на Кайлин се бе сбъднала. Силите на Реки бяха отклонили вниманието им и вещерите бяха изпратили по-голямата част от отрядите си на юг, поради което сега не разполагаха с нужния брой Различни зверове, за да се защитят.
Втората група Сестри не се даде толкова лесно. Ткиуратците оказаха яростна съпротива и битката още бушуваше, когато Кайку и Кайлин им се притекоха на помощ.
Различните хищници сякаш извираха от един страничен коридор и се нахвърляха ожесточено върху татуираните бойци. Атаката бе светкавична; чаросплетниците бяха успели да скрият присъствието на изчадията си от Сестрите, ала ефектът на изненадата бе разрушен от чуруликането на острилиите и воините от Окхамба успяха да отвърнат на нападението със закривените си куки. Коридорът бе достатъчно широк, за да могат седем-осем души да се сражават рамо до рамо, но освирепелите Различни, водени от неистово желание да се докопат до задните редици, се хвърлиха във въздуха, опитвайки се да прескочат ткиуратците, биещи се най-отпред. Това доведе до изкормването на много изчадия, понеже изложи уязвимите части на телата им под ударите на окхамбските остриета, ала покоси и доста от хората, които бяха премазани от чудовищата. Ткиуратците обаче погубваха враговете си с по-голяма бързина, отколкото самите те загиваха. Във всяка ръка имаше по една кнтха, която разрязваше сухожилия и мускули, пробиваше Различна плът и отбиваше удари. Татуираните мъже и жени се биеха с изключителна грация и движенията им бяха подчинени на някаква възхитителна хармония, която не позволяваше на ударите им да се засичат един друг дори и в тясното пространство на подземния проход.