Намираха се точно над вещерския камък; Кайку усещаше противното му присъствие под дебелата скала под краката им. Бяха стигнали до някаква метална стена, препречваща коридора; когато я разгледаха по-отблизо, установиха, че тя всъщност представлява някаква странна врата. Кайлин долепи длан до металната повърхност и затвори очи; след секунда се чу някакво изхрущяване и предводителката на Аления орден отстъпи назад; в същия миг стената започна да се разделя по средата и двете й половини се плъзнаха в издълбаните в скалата ниши от двете й страни.
Помещението, което се разкри пред очите им, бе слабо осветено въпреки многобройните газени светилници, разположени по стените, защото беше прекалено голямо, за да може сумракът му да бъде разпръснат. Беше овално, също като залата с ембрионите, а стените му бяха облицовани с метални плочи, по които бяха прокарани кабели и дебели тръби, от които на определени интервали излизаше пара с приглушено съскане; Кайку не можеше да се откъсне от натрапчивото усещане, че мината дишаше. В центъра на помещението се издигаше масивна желязна кула, от която стърчаха всевъзможни вериги, зъбчати колела и тръби, а в подножието й се виждаше метална врата.
Сестрите и ткиуратците пристъпиха в обширната зала и се огледаха наоколо.
— Най-накрая — рече Кайлин. — Ето как ще стигнем до вещерския камък.
Тсата пристъпи напред, но Кайку го хвана за ръката, за да го задържи.
— Изглежда ми прекалено лесно — прошепна тя.
Внезапно нещо голямо се размърда в сумрака зад кулата. Имаше и по-дребни фигури, които незнайно защо бяха странно неразличими дори за адаптираните към тъмнината очи на Кайку.
— Измама! — изсъска Кайлин и махна с ръка. В същия миг сенките се разсеяха и пелената, която замъгляваше зрението им, се свлече от очите им.
Кайку пребледня. Двадесет чаросплетници, десетина Възли и поне петдесет Различни изчадия изникнаха пред погледа й, обгърнати от бледожълтото сияние на газените светилници. А зад тях се виждаше нещо още по-страшно.
Тъмнокосата Сестра бе виждала гигантски Различни и преди; за малко да бъде убита от една такава твар във Фо преди десетина години, а оттогава бе чувала доста известия за подобни същества, забелязани в планините. Това, което виждаше в момента обаче, бе по-ужасяващо от всичко, за което й бяха разказвали. Чудовището бе високо над шест метра в рамената, а черната му, лъскава кожа бе осеяна с изпъкнали вени и сухожилия. Движеше се на четирите си крайника — масивни и дебели, те наподобяваха огромни колони, — за да може да крепи тежкото си туловище над земята. Уродливата му глава бе снабдена с гигантски челюсти и дълги закривени зъби, които бяха толкова големи, че не позволяваха на кошмарната му паст да се затвори; ужасяващата му муцуна бе цялата в белези поради този факт. От устата му капеше гнусна смес от слуз и кръв, а асиметричните му черти засилваха гротескния му облик — едното му око бе разположено доста по-ниско от другото, а от черепа му под най-различни ъгли стърчаха всевъзможни рога, бивни и глиги. Гърбът му бе осеян с шипове, както и опашката му, която изглеждаше странно увиснала и навярно бе счупена. Всички тези телесни израстъци говореха за някакъв необуздан растеж, сякаш скелетът му се опитваше да се разпростре във всички посоки, дори и това да означаваше да пробие плътта му На врата му, досущ като някаква влажна кръпка, Кайку забеляза слузест плужек.
Подобен звяр навярно бе плод на поколения Различни чудовища, развъждани в подземията на Адерач, където покваряващото въздействие на вещерския камък бе създало ужаси отвъд най-кошмарните представи. Въпреки че мината бе запечатана от съображения за безопасност на самите чаросплетници и дори за тях бе самоубийствено да пристъпват в дълбините й, по някакъв начин те бяха успели да създадат подобен колос и да го използват като страж на прокълнатата си обител. Той обитаваше залата под тази, където цареше воня на мускус и тор, а подът бе осеян с оглозгани кости.
Вещерите спряха на границата на мъждукащата светлина. Различните последваха примера им, а чудовищният великан зад тях нададе гърлен вой. В продължение на един дълъг миг двете страни се гледаха една друга, след което, обладана от някакво чувство, което не бе в състояние да назове — смесица от отчаяние, гняв и дъбока омраза, — Кайку пристъпи напред. Косата й закриваше едното й изрисувано око, ала другото хвърли изпепеляващ поглед на вещерите пред тях.
— Стоите на пътя ни — рече тя.
Думите й послужиха като искра, възпламеняваща буре с барут. Враговете изреваха и се хвърлиха един срещу друг.
Кайку се гмурна в чаросплетието и светът около нея изведнъж забави ход. Изплетените от златисти нишки фигури на ткиуратците и Различните станаха прозрачни и тя зърна как се свиват и мърдат мускулите им, как въздухът нахлува в дробовете им през здраво стиснатите им зъби и как нишките на въздуха се раздвижват при всяка стъпка и движение на телата им. Вещерите също се хвърлиха в чаросплетието и тъмнокосата Сестра веднага разпозна тактиката им. Бяха се разделили — половината пазеха Възлите и грамадния звяр, а останалите се сражаваха. Кайлин и другите Сестри нанасяха точни и съгласувани до съвършенство удари по враговете си, а комуникацията между тях течеше по-бързо от мисъл. Кайку се понесе с мълниеносна скорост към двамината чаросплетници, които се намираха най-близо до нея; последвалият сблъсък бе толкова силен, че тримата се оказаха впримчени в омотано кълбо, което щеше да се разплете само при гибелта на една от бясно сражаващите се страни.