Выбрать главу
* * *

Тсата отскочи, за да избегне удара на закривените нокти на острилията, и я подсече със своята кнтха, срязвайки дълбоко сухожилията на единия от предните й крайници. Той остави люспестия хищник на другарите си и насочи вниманието си към гаурега, който го връхлиташе точно в този момент. В моменти като този се чувстваше странно спокоен и постигаше такова ниво на съсредоточеност, каквото нито една друга дейност не би могла да му даде. Докато тялото му се носеше във вихрения танц на битката, той имаше чувството, че плявата на съществуването се свлича от него, подобно на есенни листа, отронващи се от дърветата. Също като своите окхамбски прадеди, Тсата беше ловец и хищник и схватките пробуждаха древната му кръв. Не съществуваше такова нещо като страх от смъртта — смъртта беше просто невъзможна.

Гаурегът връхлетя отгоре му; ткиуратецът се наведе светкавично под лакътя му и заби своята кнтха до дръжката под мишницата му, насочвайки я към сърцето му. Рефлексите на рунтавия звяр го накараха да замахне с могъщия си преден крайник към човека, ала Тсата бе предвидил това и избегна удара му; в същия миг се оттласна с крак от ребрата му и изтръгна своята кука за изкормване от плътта на гаурега. От раната бликна мощна струя кръв и Различният хищник рухна мъртъв на земята.

Зад него гръмнаха пушки и татуираният мъж видя как черепът на някаква твар, която не можа да определи, се пръска на парчета. Извън угнетяващите пространства на тесните коридори, сънародниците му вече можеха да използват и далекобойните си оръжия, без да се притесняват, че ще наранят някой от своите. Част от тях стреляха по Различните хищници от разстояние, а други се целеха във Възлите, които се криеха в сенките. Така вниманието на чаросплетниците, които отговаряха за безопасността на облечените в черно кукловоди, бе непрекъснато ангажирано.

* * *

Кайку не видя нищо от това; светът й се бе смалил до ожесточената битка в кълбото, където се бе вкопчила в смъртна схватка с двамата вещери. Те я атакуваха свирепо, окуражени от численото си превъзходство, и Сестрата едва отбиваше ударите им. Тя си изплете стегната защитна сфера в центъра на кълбото, която да я предпази от свирепите й врагове, ала те непрекъснато се опитваха да разчепкат фибрите й и да се докопат до сърцевината й. Кайку си изгради втора защитна стена вътре в сферата си — този пасивен ход на самоотбрана настърви чаросплетниците още повече и те обединиха силите си, врязвайки се като нож в кълбото. Дори Кайку не можеше да устои на подобна съгласувана атака и сферата й се разпадна сред облак от разпръснати нишки.

Вътре ги очакваше истински лабиринт — неописуема плетеница от нишки без начало и край. Вещерите попаднаха точно в центъра му, изгубвайки се завинаги сред неизбродимите му дебри.

Тъмнокосата Сестра остана там, колкото да се убеди, че никога няма да се измъкнат навън, след което отново насочи вниманието си към сражението. Една от Сестрите бе убита, ала четирима чаросплетници също бяха извадени от строя. Кайку остави омразата и гневът да й вдъхнат нови сили и се впусна в нова схватка. Не можеха да си позволят да изгубят тази битка; от изхода й зависеше не само животът им, но и съдбата на целия континент.

* * *

Междувременно гигантският Различен звяр тъпчеше и разкъсваше ткиуратците, а металният под потреперваше при всяка негова стъпка. Татуираните мъже правеха всичко възможно да го повалят, ала той беше прекалено голям. Бе успял да отнеме живота на десетина души и челюстите му бяха плувнали в кръв. Сестрите също се опитваха да го повалят, да спрат сърцето му или да го ослепят, но вещерите бяха насочили фокуса на защитата си към него, а Аленият орден не разполагаше с достатъчно бойци, за да елиминира този проблем.