Тсата беше сред тези, които атакуваха чудовището, ала усилията му бяха безплодни. Той се шмугна под корема му и се опита да среже едно от сухожилията на великана, но единственото, което успя да постигне, бе да му направи повърхностна драскотина. Друг ткиуратец вляво от него направи усилие да се добере до черния плужек, благодарение на който чаросплетниците управляваха създанието, ала страховитият колос завъртя рязко глава и го захапа, след което го подхвърли във въздуха и строши костите му в кошмарните си челюсти.
С периферното си зрение Тсата забеляза как една фурия се носи към него и отскочи в последния момент. Подобната на глиган Различна твар се стрелна покрай него и бе посечена от острието на друг негов сънародник. Силата на инерцията й изтръгна куката за изкормване от ръката на убиеца й и фурията се прекатури на земята, а от очите й бликнаха кървави вадички.
Тсата погледна към мъжа, който я бе убил. Беше Хет — косата му бе мокра от пот, а татуираното му лице лъщеше. Той изгледа мрачно приятеля си и кимна към чудовищния колос, който сееше смърт сред сънародниците им.
— Аз ще отвлека вниманието му — рече, — а ти убий тази твар.
Тсата вирна брадичка към него, съзнавайки, че Хет навярно щеше да заплати с живота си за това. Никой от двамата обаче не се поколеба дори за миг. Ставаше въпрос за техния паш.
Кайку усети сигнала за тревога въпреки заглушаващия ефект на вещерския камък и разбра какво означаваше това още преди Кайлин да го усили и да го разпрати до всички Сестри. Беше изпратен от една от посестримите в друга част на прокълнатата обител и смисълът му беше прост и ясен.
Армията на чаросплетниците се бе завърнала и вече влизаше в манастира.
Тъмнокосата Сестра почувства как страхът я сковава в ледените си обятия. Не, не смъртта я притесняваше; изобщо не се боеше от смъртта, а част от нея дори я желаеше. Тревожеше я мисълта, че можеха да се провалят; че нямаше да изпълни обета, който бе дала пред Оча, и семейството й щеше да остане неотмъстено. Тя удвои яростта на атаките си, но положението беше безнадеждно; вещерите се бяха вкопали добре в позициите си и хвърляха всичките си сили в отбрана, защото знаеха това, което бяха научили Сестрите. Трябваше само да издържат още няколко минути на атаките им и подкрепленията щяха да са тук.
„Няма да позволя това да се случи“, зарече се Кайку, ала прекрасно знаеше, че това бе лишена от съдържание мисъл. Не можеше да стори нищо, за да предотврати неизбежния крах на мисията им.
(( Сестри )) обърна се внезапно Кайлин към всички свои послушнички. (( Времето ни изтече ))
Това съобщение бе последвано от ярки инструкции. Кайку дори за миг не се усъмни в ефективността им; нямаха никаква друга алтернатива. Сестрите прекратиха едновременно атаките си и започнаха да се движат с бясна скорост, изпращайки фалшиви резонанси и създавайки заблуждаващ противника параван. С тази част от съзнанието си, която наблюдаваше случващото се във физическия свят, Кайку забеляза как Кайлин изважда тънък меч изпод робата си. Тъмнокосата Сестра имаше на разположение миниатюрна частица от секундата, за да се запита какво ли възнамеряваше да прави предводителката на Аления орден с това оръжие, след което високата жена просто изчезна.
Кайку никога преди не бе виждала нещо подобно. Дори демонстрацията, която Кайлин й бе направила в Арака Джо, когато присъствието й във физическия свят бе избледняло почти до степента на невидимост, не можеше да се сравнява с това. Сега Нейно превъзходителство изчезна напълно както от света на хората, така и от владенията на златистите нишки — същността й се разпадна на съставните си фибри и полетя из чаросплетието с такава скорост, която не позволяваше на влакната, които я изграждаха, да се съберат. Отново, отново и отново, тя се носеше незрима из незримата вселена, докато най-накрая не се завърна на първоначалната си позиция и обликът й отново придоби плътност.
За частица от секундата Кайлин бе успяла да се появи иззад неколцина от вещерите — в такава светкавична последователност, че сякаш се бе материализирала едновременно зад всички — и да ги промуши с меча си. Всичко това се бе случило толкова бързо, че мозъкът го възприемаше като халюцинация. В същия миг обаче в далечния край на залата, сред прикритието на сенките, осем чаросплетници рухнаха мъртви на земята, пронизани на едно и също място — в основата на врата.
Кайку бе смаяна. Никога не си беше представяла, че предводителката на Аления орден е способна на подобно нещо; нищо чудно, че и самите вещери бяха абсолютно неподготвени за това. За миг пред нея се откриха неподозираните дълбини на собствените й способности и младата жена се зачуди колко ли още тайни щеше да научи, ако приемеше предложението на Кайлин и останеше в лоното й.