Сега обаче не му беше времето за подобни размишления. Чаросплетниците бяха потресени от внезапната гибел на събратята си и Сестрите се хвърлиха ожесточено в атака, предвкусвайки победата.
Гигантското чудовище завъртя страховитата си муцуна, щом чу вика на Хет. Въпреки огромната разлика в размерите им звярът веднага го възприе като предизвикателство. Погледът на асиметричните му очи се стрелна към пъргавата фигура в краката му. Дребосъкът започваше да го дразни; вече на два пъти се изплъзваше от челюстите му. Разярено, страшилището се хвърли след него.
Хет се отдръпна назад тъкмо навреме, за да избегне страховитите челюсти, които щракнаха на сантиметри от главата му. Когато уродливият колос наведе глава, Тсата го издебна отстрани и се опита да забие своята кнтха в слузестата плът на плужека, но оръжието му се удари в един от многобройните шипове по черепа на великана и татуираният мъж трябваше да отскочи назад, за да не бъде разкъсан от плувналата в кръв паст.
Хет вече се местеше, за да заеме нова позиция, и Тсата го последва, като внимаваше да не бъде нападнат от другите Различни хищници, които се биеха със сънародниците му. Той потърси с поглед Кайку, но тя бе неразличима сред другите Сестри. Мъжът нямаше представа как се развиваше битката в чаросплетието, но бе сигурен, че Аленият орден дава максимума от себе си. Неговата цел беше да убие огромния звяр и при всеки следващ неуспех приятелят му се излагаше на все по-голяма опасност. Тежката броня на страшилището затрудняваше още повече задачата му.
Кокалчетата на юмруците му, които стискаха окхамбските куки за изкормване, бяха побелели от усилието. Този път нямаше да се провали.
Чудовищното създание вече се интересуваше само от Хет и не обръщаше никакво внимание на другите ткиуратци, които нанасяха безсмислени удари по дебелата кожа на крайниците и опашката му. Самоотверженият ткиуратец се озърна за Тсата, за да се увери, че е наблизо, ала в секундата, когато отклони вниманието си, хищният гигант се стрелна в атака.
Внезапно изписалата се тревога на лицето на Тсата му подсказа какво всъщност се случваше, но макар и светкавична, реакцията му се оказа закъсняла. Той отскочи мълниеносно настрани, но ръката му попадна между страховитото менгеме на гигантските челюсти. Те се затвориха с ужасен хрущящ звук и между огромните закривени зъби на уродливата твар шурна алена кръв. Хет изкрещя и в следващия миг огромното страшилище откъсна ръката му.
Ала Тсата вече беше до него. Муцуната на великана бе приведена ниско над земята и татуираният мъж се хвърли с всички сили към целта си. Изведнъж бе прорязан от изгаряща болка — уродливата твар бе завъртяла леко глава и един от шиповете се бе забил в ребрата на ткиуратеца, — но вече нищо не можеше да спре титаничния му устрем. Той замахна с вярната си кнтха и я заби с всичка сила в меката, лигава плът на черния плужек, след което завъртя рязко острието. Чудовището нададе кански рев и потръпна спазматично, запращайки Тсата във въздуха. Мъжът прелетя няколко метра, преди да се приземи върху труповете на няколко фурии, което омекоти удара върху металния под.
Страховитият колос бе победен. Той се олюля тежко и се сгромоляса с оглушителен трясък на земята, премазвайки неколцина ткиуратци и Различни хищници под планината от плът. Смъртта на плужека, който бе тясно преплетен с мозъка и нервната му система, предизвика едновременно мозъчна смърт и сърдечен удар; гигантското чудовище потръпна още един-два пъти, от зловещата му паст избликна кръв, примесена с някаква млечножълта течност, и масивното му туловище застина навеки.
Вещерите бяха поразени от гибелта на събратята си. Те обединиха усилията си, насочвайки всичките си ресурси към отбраната, но не можаха да устоят на ожесточената атака на Сестрите. Шестте представителки на Аления орден раздраха защитите им и ги взривиха отвътре сред дъжд от пламтящи кости и обгорена плът.
След това настана истинска касапница. Жените се заеха с Възлите и облечените в черни роби същества лумнаха като факли. Те загинаха, без да издадат и звук — просто се свлякоха на земята в горящи купчинки. Лишени от напътствията на своите кукловоди, по-голямата част от Различните хищници се разбягаха, но някои бяха освирепели до такава степен от схватката, че продължиха да се бият. Сестрите и окхамбските жители ги довършиха без особени усилия и на бойното поле изведнъж се възцари тишина. Бавно и постепенно, сякаш се пробуждаше от дълбок сън, Кайку осъзна, че битката бе приключила.